— Нямам нужда от вашето съжаление.
— Тогава се постарай да заслужиш уважението ми. Кажи ми как стана всичко наистина. Ако греша някъде, кажи ми още сега, ще взема думите си назад.
Андерсън се отпусна в стола. Беше се предал.
— Няма да говоря за тези неща. Каквито и доказателства да открият, няма да говоря. Ще призная вината си пред съда. Но няма да говоря за всичко това, което вие описвахте. Няма да има процес, който да ме опетни. Нека въпросът защо съм извършил всичко това остане без отговор. — Очите му горяха гневно. — Аз ги убих. Това искате да чуете от мен, нали? Направих това, което трябваше да направя. Аз ги убих.
Когато отведоха Андерсън, Тони осъзна, че няма желание да помръдне от мястото си. Изтощен, измъчван от болки, той нямаше желание да предприема каквото и да било, което би влошило положението му. Затова остана да седи на стола си. Сержантът, който отговаряше за ареста, му донесе чаша кафе, която вероятно бе направил от личните си запаси, защото кафето имаше приличен вкус. Като изключим това, го оставиха на спокойствие. Той изпи кафето почти докрай, но остави малко на дъното, за да може да преглътне с него таблетка кодеин. Що за работа беше неговата, след като тъкмо успехът в нея те караше да се чувстваш така отвратително?
Не знаеше точно колко време бе минало, докато Карол се върна. Тя седна срещу него, пресегна се над масата и постави ръка върху неговата.
— Кевин се възстановява. Ще се оправи. Освен това повдигнахме обвинение срещу Андерсън — каза тя. — Ако приемат доказателствата, събрани при огледа на местопрестъпленията, позицията ни е непоклатима. Можем да докажем със сигурност връзката му с Том Крос, а за Дани Уейд разполагаме с косвени доказателства, както и за опита за убийство на Кевин. А ако не се отметне от самопризнанието, убийството на Роби също ще бъде изяснено.
— Щом адвокатът започне да го обработва, ще се откаже от самопризнанието — каза Тони. Така вървеше светът. Който и да бе адвокатът, който в крайна сметка щеше да защитава Андерсън, щеше да осъзнае възможността да попадне на първа страница на вестниците, както и необходимостта да се демонстрира съвестно прилагане на буквата на закона. — Да се молим поне да не е Бронуен Скот.
— Има ли още нещо, за което искаш да поговорим? — попита Карол и отново взе ръката му.
Клепачите му трепнаха уморено.
— О — каза той, — като стана дума…
— Тони! — развика се гръмогласно Джон Брандън още от вратата. — Браво! Едва си излязъл от болницата, а свърши нашата работа. Чудесно се справи! — Той стисна ръката на Тони и придърпа един стол. — Но Карол ми каза, че освен това сме се озовали и в някаква деликатна ситуация. Няма да е зле да ми обясните за какво точно става дума. Карол?
— По всичко личи, че има алтернативно обяснение на атентата в събота — започна тя. — Вчера Тони и детектив Макинтайър отидоха да поговорят с Рейчъл Дайъмънд, вдовицата на Бенджамин Дайъмънд, един от загиналите при взрива на стадиона. Успяхме да установим, че фирмата на господин Дайъмънд е имала търговски отношения с фирмата на семейството на Юсеф Азиз. Тони вече беше споделил с мен съмненията си, че нямаме работа с истински терористи, и затова, когато ме попита дали да се поинтересува от възможна връзка между Юсеф Азиз и съпруга на госпожа Дайъмънд, аз реших, че въпросът си струва да се изясни. Тони, твой ред е.
— Рейчъл Дайъмънд заяви пред нас, че не е следила репортажите за атентата в медиите, затова впоследствие ми мина през ума, че може изобщо да не е виждала снимка на Азиз и следователно да не осъзнава, че нещо, което е видяла и приела за напълно невинно, може да има различно значение. Затова отидох днес за втори път у тях, като този път носех снимка на Азиз. Тя не си беше у дома, но малкият й син Лев беше там. Той видя снимката на Азиз и ме попита: „А ти защо носиш снимка на приятеля на мама?“ Не съм му задавал никакви допълнителни въпроси, знам изискванията на закона за малолетните свидетели. Лев каза, че веднъж той и майка му се срещнали с Азиз в парка и Азиз му купил сладолед. Тогава започнах да разбирам, че обяснението е по-различно от двете възможни, които бяхме обмисляли досега.
Брандън изглеждаше обезпокоен.
— Антитерористите няма да харесат тази история — каза той.
— Толкова по-зле за тях — отвърна Карол. Още не беше простила на Брандън за поведението му, което в нейните очи беше равносилно на проява на мекушавост пред врага. — Е, Тони?
— Юсеф Азиз не е бил терорист, нито пък наемен убиец. Бил е влюбен. Попаднал е в клопката на… извинете, ако думите ми звучат като тъпо заглавие в жълт вестник, но няма друг начин да се каже — в клопката на забранена любов. Синът на дълбоко религиозен мюсюлманин се влюбва в омъжена еврейка. Такова нещо няма да ги постави в добри позиции у дома, нали? Биха били отхвърлени от семействата си и отстранени от фирмите, за които са работели с такова усърдие.