Фланаган трепна и поклати глава.
— Човек не може да стигне до неговото положение, без да настъпи тук-там някого по мазола. Нали разбирате? Да кажем, винаги е съществувало напрежение между него и Нилс Петерсен, централният защитник на „Манчестър Юнайтед“. Но това е футбол, не е реалният живот. Искам да кажа, ако срещне Петерсен в някоя кръчма, най-много да се посдърпат, но това би било всичко. Дори не биха си позволили да се сбият, за отрова и дума не може да става — той вдигна ръце към тавана. — Цялата история е истинска лудост. Прилича на слаб филм. Не бих могъл да ви кажа нищо повече, защото не намирам логика във всичко това — той посочи с палец към вратата на отделението. — Момчето умира там вътре, и това е трагедия. Това е единственото, което знам.
Пола почувства, че няма да научи нищо повече от Фланаган. Вероятно щеше да се наложи пак да поговорят с него, но засега според нея той не би могъл да каже нищо повече. Тя стана.
— Надявам се да ви позволят да се сбогувате с него, господин Фланаган. Благодаря, че се съгласихте да поговорим.
Той кимна. Беше прекалено разстроен, за да обърне внимание на думите й. Пола си тръгна, мислейки за смъртта и получаването на втори шанс в живота. Тя бе получила живота си обратно, заедно с товара на вината, измъчваща оцелелия. Но благодарение на Тони Хил започваше да разбира, че трябва да придаде смисъл на получения дар. И усилията й в тази насока можеха да започнат със случая Роби Бишоп.
Не всички фенове на Роби Бишоп стояха около „Брадфийлд Крос“. Тези, които живееха в Ратклиф, се бяха отказали да прекосяват целия град и носеха цветя, купени от супермаркета, и детски рисунки пред стадиона за тренировки на „Брадфийлд Виктория“. Цветята и рисунките се трупаха около бариерата, чието предназначение беше да отделя звездите от почитателите им. Сержантът от криминалната полиция Кевин Матюс не можа да потисне тръпката на неприязън, докато чакаше охраната на портала да се свържат с някой, който да потвърди разрешението да влязат в стадиона. Не можеше да понася тези публични демонстрации на синтетична скръб. Можеше да се обзаложи, че тези, които идваха на стадиона като на поклонение, не бяха разменили и дума е Роби Бишоп, или най-много обичайните реплики при даване и получаване на автограф. Не беше толкова отдавна времето, когато Кевин бе имал истински повод да скърби за близък човек, затова и подобни евтини жестове го дразнеха. Беше убеден, че ако тези поклонници даряваха с емоциите си живите — собствените си деца, брачни партньори и родители — светът би бил далеч по-добро място за живеене.
— Каква безвкусица — обади се Крис Дивайн, която седеше до него, като че ли беше прочела мислите му.
— И то е нищо в сравнение с това, което предстои след ден-два, когато умре — отвърна Кевин. Служителят на охраната им махна да влизат и посочи към паркинга край дългата, ниска сграда, която препречваше гледката към стадиона от улицата. Кевин намали, докато минаваха край паркираните ферарита и поршета на футболистите.
— Хубави коли — отбеляза той одобрително.
— Ти самият имаш ферари, нали? — попита Крис, припомняйки си нещо, което й беше казала Пола.
Той въздъхна.
— Кабриолет Мондиал Q2 V, червено. Конструирани са били само двайсет и четири кабриолета с десен волан и моят е един от тях. Истинска мечта, но скоро ще се разделя с него.
— О, не! Горкият Кевин. Защо ще го продаваш?
— Той всъщност е кажи-речи двуместен, а децата са вече прекалено големи, за да се побират отзад. Това е кола за човек, който живее сам, Крис. Чудя се дали не представлява интерес за теб.
— Малко скъпичко удоволствие за мен. Освен това Шинийд ще ми извади душата, ако я купя. Ще започне да ми обяснява, че съм изпаднала в криза на средната възраст, щом си купувам такава кола.
— Жалко. Бих се радвал, ако знам, че е попаднала на добро място. Но поне успях да отложа раздялата за известно време.
— И как успя?
— Има един журналист, Джъстин Адамс. Той пише за автомобилни списания и е решил да напише материал за обикновени хора, които карат необикновени коли. Така че ченге, което кара ферари, е тъкмо това, което му трябва. Убедих Стела да запазим колата, докато излезе статията в списанието, за да не ми се подиграват, че името и снимката ми са били публикувани там, а пък аз вече не притежавам такава кола.
Крис се ухили.