Малкълм не бързаше да повика играчите.
— Веднага, господин Малкълм — допълни Крис.
Той пусна отново дежурната си сладникава усмивка.
— Тери, скъпа.
Сега беше ред на Крис да се усмихне.
— Не съм ви скъпа, господин Малкълм. Аз съм офицер от полицията и разследвам сериозно посегателство върху живота на ваш колега. Държа да разговарям с Павел Алжинович или Фил Кампси, и то незабавно.
Малкълм поклати глава.
— Те тренират. Не мога да ги прекъсвам.
Кевин се изчерви от яд, което никак не му отиваше — луничките изпъкнаха като тъмни петънца по бузите му.
— Искате ли да ви арестувам за възпрепятстване на работата на полицията? Защото много се стараете в тази насока.
Малкълм изкриви иронично устни.
— Не ми се вярва да ме арестувате. Шефът ви прекалено много държи на мястото си в директорската ложа, за да го допусне.
— На това може да се погледне и по друг начин — отвърна подчертано любезно Крис. — Щом е така, значи и ние имаме начин да се свържем директно с вашия шеф. А той няма да бъде във възторг, ако разбере, че възпрепятствате разследването на опита за убийство на най-добрия му играч.
Въпреки че говореше Крис, Малкълм отправи към Кевин яростен поглед, изпълнен с неприязън. Очевидно той беше от този тип мъже, които умеят единствено да флиртуват с жени, а разговарят само с други мъже.
— Ще повикам Павел — той посочи с палец към служебните помещения. — Почакайте там, ще ви намеря свободна стая.
Пет минути по-късно седяха в помещение, предназначено за тренировки с тежести. Миришеше на пот и масажен крем. Хърватинът, вратар с международна известност, влезе веднага след тях. Още с влизането ноздрите му потрепнаха и изсеченото му лице се сгърчи отвратено.
— Мирише лошо, извинявайте — отбеляза той, придърпа един пластмасов стол от натрупаните край стената и седна срещу двамата детективи. — Аз съм Павел Алжинович — той кимна сдържано към двамата.
Първата дума, която мина през ума на Кевин, беше „достолепен“. Алжинович имаше тъмна коса, дълга до раменете, която носеше вързана на опашка по време на мачовете, но през този следобед я беше пуснал свободно. Очите му имаха цвета на кестени — първо добре изпечени, а после излъскани с ръкав. Имаше високи скули и хлътнали страни, плътни устни и прав, тесен нос, който му придаваше почти аристократично излъчване.
— Треньорът каза, че някой се е опитал да отрови Роби — каза той със слаб, но недвусмислен славянски акцент. — Как е възможно такова нещо?
— Именно това се опитваме да разберем и ние — каза Крис. Беше се привела напред, опряла лакти на коленете си, със сключени ръце.
— А Роби? Как е той?
— Не е много добре — отвърна Кевин.
— Но ще се оправи, нали?
— Не сме лекари, нищо не можем да кажем — Крис предпочиташе да не уточнява, че смъртта на Роби е неизбежна. Знаеше от опит, че станеше ли дума за убийство, хората внезапно губеха склонността си да споделят. — За нас ще бъде от полза, ако успеем да разберем къде е бил Роби в четвъртък и петък.
— Разбира се, беше на тренировките. Нямам представа какво е правил в четвъртък вечерта — Алжинович разпери големите си ръце на вратар. — Пазя вратата на отбора, но не и Роби. В петък обаче бяхме заедно в хотелската стая. Всички вечеряхме заедно, както обикновено. Стек с картофи, салата и по чаша червено вино. За десерт плодова салата и сладолед. Ние с Роби винаги си поръчваме еднакви неща. Всъщност повечето от момчетата ядат същото. Качихме се в стаята си към девет часа. Роби влезе да се изкъпе, а аз се обадих на жена си. Гледахме футболния канал на телевизия „Скай“ докъм десет, после си легнахме.
— Роби взе ли си нещо от минибара? — попита Кевин.
Алжинович се засмя.
— Не сте много наясно с живота на футболистите, нали? Минибаровете са заключени и не ни дават ключовете. От нас се иска да не пием — затова и нощуваме преди мач в хотел, а не у дома. Така могат да контролират всичко, което ядем и пием, и да не допускат до нас жени.
Крис отвърна на усмивката му.
— Винаги съм считала, че това е мит — че ви карат да избягвате секса преди мач, за да си пазите силите.
— Проблемът не е в секса, а в недоспиването — отвърна Алжинович. — Държат да сме си отспали преди мача.
— А Роби носеше ли със себе си някаква храна или нещо за пиене? Шише с минерална вода, нещо подобно?