— Не. В стаите ни винаги има предостатъчно вода — Алжинович се намръщи. — Но вие ме подсетихте за нещо. В петък вечерта Роби каза, че бил много жаден. Каза също, че се чувствал така, сякаш е настинал или нещо подобно. Не обърна особено внимание на това, просто спомена, че не се чувства много добре. А на сутринта, разбира се, вече реши, че е хванал грип. Помня, че се разтревожих да не се заразя и аз. Затова ли се е чувствал като болен от грип — заради отровата? Или освен това наистина е и болен от грип?
— От отровата е — Кевин го погледна право в очите. — Вземал ли е Роби кокаин в петък вечерта?
Алжинович се отдръпна възмутено.
— Не, разбира се, че не. Кой ви е казал подобно нещо? Роби не вземаше наркотици. Защо задавате такива въпроси?
— Защото е възможно да е вдишал отровата. Ако тя е била примесена към кокаин или амфетамин, той може да не е забелязал нищо — обясни Крис.
— Не. Невъзможно. Напълно невъзможно. Не мога да повярвам такова нещо за него.
— Сам казахте преди малко, че пазите вратата на отбора, а не Роби. От къде можете да бъдете толкова сигурен, че не докосва наркотици? — тонът на Кевин беше мек, но погледът му не се отклоняваше и за миг от лицето на събеседника му.
— Защото сме говорили за тези неща. За спортисти, които употребяват наркотици. За начините да си доставиш удоволствие. Двамата с Роби сме на едно мнение. Това е измама за глупци. Лъжеш себе си, лъжеш феновете, лъжеш отбора. И двамата познаваме хора, които прибягват до дрога, и двамата ги презираме — той заговори ожесточено. — Който и да е отровил Роби, не си е послужил с дрога.
Докато Карол пристигне в апартамента на Роби Бишоп, детектив Сам Еванс вече беше започнал претърсването. Жилището на футболиста, просторен апартамент с тераса, се намираше в центъра на града, на последния етаж на сграда, строена за универсален магазин. Основната част на жилището беше залята от светлина, която нахлуваше през прозорците с метални рамки, изпълнени в стил „ар деко“. Сам преравяше чекмеджетата на бюрото, застанал под сноп слънчеви лъчи, и кафявата му кожа блестеше. Той вдигна поглед, когато Карол влезе, и поклати глава със съжаление.
— Нищо — каза Сам. — Засега нищо.
— И какво по-точно е това нищо?
Карол нахлузваше гумени ръкавици.
— Старателно подредени сметки, банкови извлечения, извлечения по операции с кредитни карти. Плаща си сметките навреме, плаща и ежемесечните вноски по кредитните карти. Има сметка при букмейкър, отделя по няколкостотин паунда месечно за залагания на конни състезания — нищо необичайно. Още не съм прегледал компютъра, реших да го оставя за Стейси.
— Убедена съм, че тя ще е във възторг. Как мислиш, дали Стейси знае какво е футбол?
Карол прекоси стаята, за да погледне през прозореца. От тук центърът на града се виждаше като от птичи поглед — хората бързаха насам-натам по свои работи, трамваите кръстосваха улиците, шуртеше водата във фонтаните, раздавачи убеждаваха минувачите да си вземат безплатни вестници, а тези от минувачите, които бяха тръгнали на пазар, се шляеха пред изпълнените с обещания витрини. Нито един от тях не мислеше за отравянето на елитен футболист с рицин — днес още не. Но утре или вдругиден, когато Роби Бишоп издъхнеше, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин. Но не и днес, днес още не. Карол се обърна към Сам.
— Какво успя да прегледаш досега?
— Само бюрото.
Тя кимна и се озърна. Сам беше постъпил правилно, като се бе заел първо с бюрото. Нямаше кой знае колко други места за претърсване. В трапезарията, цялата в стъкло и стомана, не можеше да се скрие нищо. В частта от жилището, служила за дневна, имаше две групи мека мебел, тапицирани с аленочервена кожа. Едната бе обърната към огромния телевизионен екран на система за домашно кино с игрална конзола „Плейстейшън“, другите кресла бяха подредени около ниска масичка със стъклен плот, изрязан във формата на морска вълна. Цяла една стена беше покрита догоре с лавици, на които бе подредена огромна колекция от дискове. Щеше да се наложи да бъдат прегледани един по един, но Карол смяташе да възложи тази задача на екипа за оглед на местопрестъпления. Отиде да огледа колекцията — музикалните дискове съдържаха записи на хора, чиито имена й бяха напълно непознати. Тук-там видя познати изпълнители на денс и хип-хоп; предположи, че и останалите записи са нещо от този род.
Дисковете с видеозаписи бяха тематично разпределени — двата средни рафта със записи на футболни мачове, под тях филми — драми и комедии. На най-ниската лавица бяха подредени компютърните игри. Както си му е реда, порното беше на най-горната лавица. Карол огледа заглавията и реши, че вкусът на Роби и по отношение на порното е също толкова традиционен, както и по отношение на филмите. Освен ако някъде нямаше скрити други записи, сексуалните му наклонности със сигурност не биха предизвикали някой да го убие.