Тя го осведоми за последните развития около случая „Роби Бишоп“ и обясни необходимостта от обща пресконференция.
— Действай — каза Джон Брандън. — Ти си човекът, който движи всичко на място. Имам вяра в точността на преценката ти.
— Колебая се само за едно — не знам да огласявам ли веднага версията за убийство, или да се огранича с определението „смърт при съмнителни обстоятелства“.
— А според теб убийство ли е?
— Не виждам как би могло да бъде нещо друго.
— Тогава не се въздържай да говориш за убийство. При такъв сензационен случай ще ни разпънат на кръст, ако дори само заподозрат, че се опитваме да предпазим собствената си репутация. Решавай на място.
— Благодаря, сър.
— Освен това, Карол — не забравяй да ме държиш в течение по този въпрос.
Карол изключи телефона точно навреме. В момента, когато го прибираше в чантата си, един от телевизионните репортери, застанал в края на тълпата журналисти, я разпозна. Той се откъсна от колегите си, извика името й и хукна след нея.
Карол се усмихна и му помаха с пръсти. Беше потънала в лабиринта на болничните коридори много преди той да стигне до вратата. Започваше се.
Юсеф влезе в дневната в момента, когато по телевизията започваха регионалните новини. Понечи да заговори, но Радж и Санджар му изшъткаха.
— Какво става? — попита той и бутна Радж, за да се отмести и да направи място за него в края на дивана.
— Роби Бишоп — каза Санджар. — Починал е.
— Невъзможно — възрази Юсеф.
— Тихо — каза Радж. От тримата братя той беше единственият истински футболен запалянко. Санджар имаше слабост към крикета, а Юсеф така и не прихвана спортния вирус. Все пак, ако се вземеха предвид неговите планове за края на седмицата, новината представляваше интерес за него.
На екрана се появи говорителката със сериозно изражение.
— Следва включване на живо за пресконференцията, която ще се проведе в болницата „Брадфийлд Крос“. Очаква се лекуващият лекар на Роби Бишоп, доктор Томас Денби, да направи изявление.
Картината се смени. Някакъв тип със строг костюм, подстриган модерно, седеше зад една маса между привлекателна блондинка и невзрачна брюнетка.
— Трябва да ви съобщя с голямо съжаление, че Роби Бишоп почина в интензивното отделение тук, в болницата „Брадфийлд Крос“ преди половин час. Родителите му и Мартин Фланаган, треньорът на „Брадфийлд Виктория“, бяха с него, когато издъхна. — Говореше с изискан акцент. Покашля се и продължи: — От няколко часа насам ни беше ясно, че няма какво да направим за Роби, освен да се постараем да страда възможно най-малко през последните часове от живота си.
На фона се разнесе бръмченето на гласовете на журналистите, които нямаха търпение или необходимото възпитание да изчакат Денби да довърши това, което имаше да казва. Също като малкият му брат, който не спираше да повтаря:
— Но от какво е починал?
Превзетият тип вдигна ръка, умолявайки за тишина. Изчака няколко секунди, после продължи:
— Тази сутрин получихме резултатите от лабораторните изследвания, които доказват категорично, че Роби Бишоп не е страдал от каквото и да било възпаление. Това, което уби Роби Бишоп, е огромна доза от отровата рицин.
Помещението сякаш избухна.
— Да му се не види — прошепна Санджар. — Не беше ли това, заради което арестуваха онези момчета, така наречените терористи — защото са произвеждали именно рицин?
— Да, но повечето бяха освободени — отвърна Юсеф. — Мисля, че само един от тях беше съден.
— В такъв случай ще обвинят нас — каза Радж със сериозно изражение. Очите му проблеснаха. — Ще кажат, че са били ислямски фундаменталисти. Казвам ти, аз съм фен на „Викс“ от дете, но сега това няма да има никакво значение.
Юсеф го потупа несръчно по рамото. Жал му беше за Радж, но беше длъжен да не изпуска от поглед по-голямата картина. А сега тя изглеждаше дори още по-добре. Напоследък всеки път, когато седнеха пред телевизора, той изключваше и потъваше в свой свят, но сега предаването бе приковало изцяло вниманието му.
— Да видим какво още ще кажат.
Те насочиха отново вниманието си към телевизионния екран, на който костюмираният бе отстъпил мястото си на блондинката.
— Екипът, който ръководя, вече се зае с разследването на тази трагична смърт — казваше тя. — Считаме, че става дума за убийство. — Значи беше ченге. — Бихме искали да разговаряме с всеки, който е видял Роби или е разговарял с него в нощен клуб „Аматис“ в Брадфийлд, в четвъртък вечерта. Интересува ни и всичко, което е правил, след като е напуснал клуба. Трябва да открием човекът, който е извършил това. Ако някой разполага със сведения, нека се обади на този номер — тя взе едно листче с написан на него безплатен телефонен номер и го прочете на глас.