И сега някой бе заличил цялата тази красота, всички тези умения от лицето на земята. Беше го направил по възможно най-жестокия начин, оставяйки го да съществува няколко дни като жив мъртвец. Защо някой би избрал такава смърт за Роби Бишоп? За лична вражда ли ставаше дума или убийството имаше някакъв по-обширен подтекст? И двете възможности не биваше да се изключват. Тони имаше нужда от подробности. Имаше нужда от Карол.
Не се наложи да чака дълго. Десет минути след края на пресконференцията Карол вече затваряше вратата на стаята му зад себе си и се облягаше на нея, като че ли очакваше да се появят преследвачи.
— Не си пада да отстъпва сцената на други, нали? — каза Тони и й посочи стола до себе си.
— Или аз, или никой — отбеляза Карол, отлепи се от вратата и се отпусна тежко на стола. — Но така се държат почти всички големи специалисти, с които съм работила.
— Трябва да те запозная с доктор Чакрабарти. Тя поне допуска да се наслаждаваш на заблудата, че е обърнала внимание на думите ти. И така, връчиха ти бокала с отровата, нали?
— О, да. Обаждането постъпи в криминалния отдел и веднага щом разбраха за какво става дума, побързаха да се отърват от отговорност. Не очаквам нищо добро от следващите няколко дни. Но стига сме говорили за мен и моите проблеми — Карол направи видимо усилие да отхвърли мисълта за грижите си. — Как се чувстваш?
Тони се усмихна.
— Нали не си забравила, че говориш с мен, Карол. Не е необходимо да се преструваш, че в главата ти има място за мисли, които не са свързани с Роби Бишоп. Що се отнася до мен, ако наистина се интересуваш, ще се почувствам значително по-добре, когато престанеш да се държиш с мен като с инвалид. Засегнато е само коляното, не и мозъкът ми. Можеш спокойно да ми разкажеш всичко, както би направила във всеки друг случай, когато ти възложат разследване на убийство без ясен мотив.
— Сигурен ли си? Честно казано, не ми приличаш на човек в отлична форма.
— Разбира се, не съм във форма. Зле съм с концентрацията, затова и ми е трудно да чета по-сложни текстове — той махна с ръка към книгите, които тя му беше донесла. — Но вече не ми инжектират венозно морфин и мозъкът ми се завръща към относително нормалното си състояние. Бих предпочел да обмислям този случай, когато не спя, вместо да гледам дневните предавания на телевизията. Е, какво можеш да ми кажеш?
— Това, което мога да ти кажа, е потискащо малко — Карол изреди набързо фактите, които тя и подчинените й бяха успели да установят.
— Следователно, ако обобщим — поде Тони, — не е известно да има някой, който да го е мразил толкова, че да иска да го убие. Отровата най-вероятно му е била дадена в претъпкан нощен клуб, а освен това нямаме никаква представа откъде може да е взет рицинът.
— Да, такова е горе-долу положението. В джоба на джинсите, които е носил, преди да постъпи в болницата, открих едно смачкано листче. На него имаше адрес на някакъв сайт, който още не съм успяла да проверя — www.bestdays.co.uk.
— Може да се опитаме да го отворим сега — предложи Тони и натисна копчето, което повдигаше горната половина на леглото. Направи гримаса, когато болката го прониза, отвори лаптопа и го зачака нетърпеливо екранът да се активира.
— Боли ли те? — попита Карол.
— Малко — призна си той.
— Не може ли да поискаш някакво лекарство?
— Опитвам се да вземам колкото е възможно по-малко болкоуспокояващи — каза Тони. — Не ми харесва начинът, по който се чувствам, когато ги вземам. Предпочитам да съм с ясен ум.
— Това са глупости — каза твърдо Карол. — От болката няма полза.
И без да му иска разрешение, натисна бутона за повикване на сестрата.
— Какво правиш?
— Грижа се за теб.
Карол измести стола си така, че да може да вижда екрана на лаптопа.
Тони изписа адреса. Отвори се сайт, в чиято горна част имаше банер с текст „Най-хубавите дни от нашия живот“. Само срещу пет паунда членски внос годишно, сайтът осигуряваше контакти с някогашни съученици и колеги, гарантирайки най-качествената услуга в това отношение на територията на Обединеното кралство. Провериха набързо и установиха, че всеки, който се регистрираше на сайта, можеше да търси стари познати и да се опита да установи с тях връзка посредством съобщения, които администрацията на уебсайта предаваше нататък по електронната поща.
— За какво му е било на Роби Бишоп да търси бивши съученици? — запита се Тони. — Бих предположил, че по-скоро другите са били готови на какво ли не, за да установят връзка с него.