За Стейси това беше внушителна реч. Карол си каза, че то доказва доколко сериозно приема случая.
— Така да бъде. Заемай се, Стейси. Виж дали ще успееш да убедиш хората от „Бест Дейс“ да ни сътрудничат. Ако се сблъскаш с категоричен отказ, уведоми ме. Кевин, ти от своя страна може да се поровиш из снимките от времето, когато ти си бил ученик, виж дали ще намериш нещо озадачаващо за някои от съучениците ти и дали те казват истината за себе си. Крис? — Карол се обърна към сержант Дивайн. — Какво направихте в „Аматис“?
Крис завъртя отрицателно глава.
— Хората, които са работили на бара в четвъртък, са забелязали Роби, но са били прекалено заети, за да се поинтересуват с кого е. Същото се отнася и до клиентите — е, струва ми се, бихме могли да изключим вероятността да е бил в компанията на зашеметяваща блондинка. Това вероятно биха забелязали. Но Пола забеляза нещо… — Крис кимна към Пола и извади някакъв лист от една папка. — Над бара има монтирана камера за видеонаблюдение, която покрива територията наоколо. Лошото обаче е там, че целта на камерата е да следи персонала, а не клиентите. Така собствениците искат да се уверят, че всички пари влизат в касата и че никой не продава наркотици на бара. Затова и обективът не е насочен към клиентите. Все пак успяхме да измъкнем това — тя отиде при бялата дъска и забоде на нея една снимка. Изображението изглеждаше зърнесто поради силното увеличение.
— Това е Роби — каза тя и посочи някаква ръка в самия край на снимката. — Знаем, че е той, защото е имал татуиран келтски пръстен на средния пръст. А до него има още някой — на няколко сантиметра от пръстите на Роби се виждаше половин ръка — част от пръстите, китката и малка част от ръката нагоре до лакътя. — Мъж е — каза тя със смесица от отвращение и задоволство. — Ако само камерата бе завъртяна с няколко градуса по-напред, щяхме да го спипаме. А сега знаем единствено, че става дума за мъж, който няма татуировка на дясната половина на дясната си ръка до лакътя. — Тя се отдалечи от дъската и седна отново на мястото си. — Но поне Стейси може да каже на онези хора от уебсайта, че се интересуваме единствено от мъже.
— А наистина ли мога да кажа подобно нещо? Можем ли да бъдем сигурни, че именно това е човекът, когото е споменал Роби? — намеси се Сам.
— Доколкото изобщо можем да бъдем сигурни в нещо, да. Преровихме всички записи и не можахме да открием никой друг в близост до Роби. Ако някой е разговарял с него, застанал зад стола му, този човек не би могъл да се добере до чашата му. Вижте, чашата стои толкова близо до Роби, че е изключено да я е пипал друг, освен съседът му на бара.
— Добре — съгласи се Сам. — Приемам аргумента.
— Благодаря, Крис. Някой друг има ли да съобщава нещо?
— Имам резултатите от проверката на записите на камерата пред входа — обади се Пола. — Намерих работа за цяла нощ на хората от нощната смяна в криминалния отдел. Роби със сигурност не си е тръгнал през главния вход, което е извънредно неприятно, защото районът около него е покрит много гъсто с камери. Трябва да си е тръгнал през страничния, така наречения „VIP-изход“. Около него няма камери — собствениците на клуба държат да останат в добри отношения с известните си посетители. Така и персоналът не се изкушава да продава материали на клюкарските списания. Ако не съществуват снимки, на които се вижда как някой задник от третостепенните риалити предавания чука пияна обожателка, те няма и да се появят в пресата. Така е поне на теория. Уличката зад клуба води към Гос Стрийт, която очертава една от границите на Темпъл Фийлдс… — Пола замълча за миг, издула устни, с присвити очи. — А, разбира се, видеонаблюдението в Темпъл Фийлдс е крайно ограничено. Прекалено много от хората, които имат магазини и заведения там, зависят от съмнителните типове, които се движат по улиците, затова и винаги се противопоставят, когато общината предложи да постави повече камери. Така че не съществуват кадри, на които да се вижда как Роби си тръгва по Гос Стрийт. Имаме обаче един много кратък клип от една камера на Кампиън Уей. Току-що го качих в мрежата, всеки от вас може да го види на компютъра си — но ето го и тук — тя придърпа към себе си един лаптоп и кликна с мишката. Интерактивното табло до Карол незабавно оживя, появи се мътен образ, абстрактна плетеница от светлина и сенки, създадена от уличните лампи по Кампиън Уей.