— Все още е в доста суров вид — каза Пола. — Вероятно ще успеем да го поизчистим малко. Но не мога да преценя доколко това ще ни бъде от полза.
Камерата беше насочена така, че в обсега на обектива да попадат номерата на колите, които се движеха бавно по Кампиън Уей. Първоначално не се забелязваше никакво движение. После от една пряка се появиха две фигури, спряха на края на тротоара, изчаквайки да премине един от нощните автобуси, после пресякоха и потънаха в другата част на пресечката. За всеки, който съзнателно търсеше да види Роби Бишоп, беше ясно, че човекът, който вървеше откъм камерата, беше именно футболистът. Но човекът от другата му страна беше само тъмен силует, с изключение на един много кратък момент, когато двамата спряха на бордюра и до рамото на Роби се появи за миг някакво бяло петно.
— И убиецът е Каспар, шибаният дружелюбен призрак — заяви Кевин. — Е, сега поне знаем, че е бял. Като че ли е знаел, че наоколо има камери.
— Предполагам, че действително е наясно — отвърна Пола. — Много показателен е фактът, че това е единственият момент, в който Роби и вероятният му убиец са заснети от камера. Дори при ограниченото покритие на Темпъл Фийлдс е невъзможно да прекосиш квартала от единия до другия край, без да бъдеш заснет поне веднъж — тя кликна още веднъж. Този път на таблото се появи карта на Темпъл Фийлдс, на която бяха маркирани в цвят клуб „Аматис“ и наличните камери. Пола кликна отново. Появи се зигзагообразна линия, която очертаваше маршрут, който избягваше всички улични камери, с изключение на онази на Кампиън Уей.
— Вървейки по този маршрут, те са били заснети единствено тук, и то отстрани, при това за по-малко от минута. Какъвто и друг маршрут да бяха избрали, някоя от камерите щеше да ги заснеме в лице. Вижте как са се движили. Никой не би правил случайно такива сложни завои. И ми се струва, че избягването на камерите не е било идея на Роби.
Всички загледаха картата.
— Много точно наблюдение, Пола — каза Карол. — Следователно можем да предположим с доста голяма сигурност, че търсим местен човек. Някой, който е завършил гимназията в Харистаун и познава добре Темпъл Фийлдс. Не изключваме напълно твоята теория, Кевин, но като че ли става дума по-скоро за някой, който е завършил твоето училище, отколкото за руската мафия. Освен ако не им е хрумнало да се възползват от местните таланти. Затова и не бива да изключваме никоя версия. Пола, можем ли да бъдем сигурни напуснали ли са Темпъл Фийлдс и в каква посока са тръгнали?
— Цари пълна неяснота, шефе. В тази част на града има вече и доста елегантни и скъпи жилища. А може да са си тръгнали с кола. Няма начин да разберем. Единственото, което знаем със сигурност, е, че не са вървели пеш по някоя от главните улици в тази част на Темпъл Фийлдс.
— Добре. Нека продължим да търсим записи от видеонаблюдението в търговските обекти в същата зона. Някакъв напредък в опитите да разберем откъде е бил взет рицинът?
Кевин погледна бележника си.
— Разговарях с един преподавател в катедрата по фармакология в университета. Той каза, че не било трудно да се извлече. Необходими били само зърна рицин, ацетон, силен алкален разтвор и някои дреболии, които могат да се намерят във всяка кухня — стъклен буркан, филтър за кафе-машина, пинсети, такива неща.
— А от къде могат да се вземат зърна рицин? — попита Крис.
— Растението е често срещано из всички земи на юг от Алпите. Можеш да си поръчаш зърна онлайн без проблеми. Така погледнато, ако на някой от нас му се прииска да произведе достатъчно рицин, за да затрие всичко живо в тази сграда, ще успее да се справи в рамките на една седмица. Не мисля, че има някакъв смисъл да се опитваме да проследим доставките на необходимите материали — каза уморено Кевин.
Трудно беше да не се подадеш на потиснатост след този разговор. Карол си повтаряше, че имат някакъв напредък, колкото и да е незначителен. Във всяко разследване имаше етапи, когато се тъпчеше на едно място. Скоро щяха да пристигнат резултатите от лабораторията и патоанатомията. Дано с тях да отворят в стената първата пукнатина, от която да тръгне големият пробив.
Нажежени до червено стоманени червеи, покрити с остри шипове, разкъсваха плътта му. Забравил всякакъв стоицизъм, Тони изкрещя. Болката намаля до пулсиращ бодеж — все едно че в бедрото му се бе промушила електрическа змиорка. Той дишаше повърхностно, през сподавени стонове.