— Искам първо да ги прочета — възрази Тони, когато тя пъхна химикалката в ръката му.
— Защо? И без това нищо няма да разбереш. Хайде, подписвай, Тони.
Той си каза, че е невъзможно да се прецени дали тя не се опитва да го измами. Каквито и да бяха намеренията й, винаги щеше да се държи с него по този начин. Нетърпеливо и раздразнително, с твърдото убеждение, че той, както и целият останал свят, има за цел да издига всевъзможни пречки по пътя й. Можеше да се опита да й се противопостави, да настоява да прочете документите в подробности и да поиска време да обмисли желанието й. Но точно сега всичко това не го интересуваше. Болеше го кракът, болеше го главата, а и съзнаваше, че тя не може да му отнеме нещо, което има истинско значение за него. Да, възможно бе заради нея да не е получил нещо, което по право му принадлежи. Но през всички тези години се беше справял и така, и вероятно щеше да успее да се справя и занапред. Много по-важно бе да я държи надалеч от тази стая и от работата си.
— Добре — въздъхна той. Но преди да докосне хартията с химикалката, вратата се отвори и в стаята влезе госпожа Чакрабарти. Лекарката се носеше напред с хищния си профил, досущ като боен кораб, следван от цялата флота, строена и готова за битка.
Само с един жест Ванеса дръпна документите и ги прибра в чантата си. Уж потупвайки Тони по ръката, успя да му измъкне и химикалката, като през цялото време озаряваше доктор Чакрабарти с най-сияйната си усмивка, запазена за корпоративни клиенти.
— Вие трябва да сте известната госпожа Хил — отбеляза лекарката. Тони не беше съвсем уверен, но му се стори, че долавя суха нотка в тона й.
— Дължа ви голяма благодарност, задето успяхте да се справите така добре с коляното на сина ми — каза Ванеса с най-очарователния си глас. — За него щеше да бъде много трудно да свикне с мисълта, че е останал инвалид.
— Това важи за повечето хора — лекарката се обърна към Тони. — Доколкото виждам, са успели да ви свалят дренажите, без да ви убият.
Той й отвърна с уморената усмивка на старец.
— На косъм беше. Струва ми се, че когато ме раниха, не болеше толкова.
Госпожа Чакрабарти повдигна вежди.
— Вие, мъжете, сте като малки деца. Добре, че не се налага вие да раждате, иначе човечеството отдавна щеше да е изчезнало. И така, сега смятам да махнем тази огромна, тежка шина и ще видим какво ще стане после. Ще ви боли ужасно, но ако болката наистина е непоносима, и без това няма никакъв смисъл да се опитвате да ставате.
— Е, аз ще тръгвам — обади се Ванеса. — Никога не съм можела да го гледам как страда.
Тони преглътна лъжата й. Важното беше тя да се махне.
— Е, да видим какво е най-лошото, на което сте способни — каза той, когато Ванеса затвори вратата зад себе си. — По-жилав съм, отколкото изглеждам.
Стейси Чен също беше по-жилава, отколкото изглеждаше. Налагаше й се да бъде. Въпреки феноменалните й таланти в областта на програмирането и системния анализ, не бяха много нещата, които бе успяла да постигне с лекота. Можеше да се предположи, че в света на информационните технологии няма да съществуват предразсъдъци по отношение на пола, че имигрантският й произход няма да бъде пречка за нея, но се оказа, че и в тези среди хората са предубедени като навсякъде другаде. Това беше и причината тя да загърби възможността за блестяща академична кариера и да избере работата в полицията. Спечели първия си милион още като студентка с хитро написана програма, която успя да продаде на американски софтуерен гигант — компанията имаше нужда от обезопасяване на операционната си система срещу евентуални софтуерни конфликти. Но успехът й бе съпроводен с подчертано снизходително отношение към нея и тя разбра, че не желае да става част от този свят.
Докато в полицията човек беше съвсем наясно с положението си. Никой не се преструваше, че полът и етническият произход не са от значение — с изключение на големите шефове, които така или иначе бяха отдалечени от истинската работа. Никой не отричаше съществуването на предразсъдъци, но така поне беше честно. Тя приемаше всичко това, защото работата в полицията й даваше възможност да се рови във виртуалното съществуване на хората. Можеше да чете електронната им поща, да открива склонности към перверзни и да изравя тайни, които те считаха за дълбоко погребани. И всичко това съвсем законно.