Хубаво беше и това, че ангажиментът в полицията изключваше конфликт между това, което работеше, за да си изкарва заплатата, и работата на свободна практика. Месечната й заплата едва-едва покриваше режийните разноски по елегантното жилище на последния етаж на една от сградите в центъра на града, но изобщо не можеше да й осигурява шитите по поръчка костюми и блузи, с които ходеше на работа. Останалата част от приходите й — а те бяха значителни — идваха от програмите, които създаваше у дома, на собствените си компютри. Това беше единият аспект на работата, който й осигуряваше удовлетворение. Другият беше възможността да се рови в личното пространство на другите. Да, вече бе успяла да се сдобие с това, което винаги бе искала, но Бог й бе свидетел, че си го беше заслужила.
Неприятно беше единствено това, че от време на време се налагаше да общува директно с хора. По някаква причина в полицията все още цареше убеждението, че ще постигнеш по-добър резултат, ако дишаш един и същи въздух с хората, които разпитваш. Много ретро, в стила на двайсети век, мислеше Стейси, когато навигационната система в колата й съобщи, че е стигнала до търсената улица.
Централата на „Най-хубавите дни от нашия живот“ не приличаше на нито един от офисите на софтуерни компании, които Стейси бе посещавала. Намираше се в една типична за предградията къща близнак, в покрайнините на Престън, пътят от там до магистралата М-6 беше кратък, но постоянно задръстен с превозни средства. Стори й се странно, че компания, която само преди месеци се бяха опитали да изкупят срещу милиони долари, е разположена в този сандък, строен през седемдесетте години, който струваше най-много сто — двеста хиляди. Но това беше адресът, вписан във фирмения регистър, същия адрес беше получила и по електронната поща.
Външната врата се отвори, докато Стейси излизаше от колата, и една жена, наближаваща трийсетте, облечена в изподрани по модата джинси и широка тениска с емблемата на И-грите на Британската общност, застана на прага и й се усмихна дружелюбно.
— Вие трябва да сте детектив Чен — каза тя. Акцентът й подсказваше, че е родена някъде в Корнуол или Девън. — Заповядайте.
Стейси, която се беше постарала да се облече в стила на компютърните маниаци — с леки памучни панталони и блуза с качулка, отвърна на усмивката й.
— А вие сте Гейл.
Жената прибра назад косата си с изрусени кичури и й подаде ръка.
— Приятно ми е, заповядайте.
Тя въведе Стейси в дневна, претъпкана с дивани и столове. В единия ъгъл, до телевизора, имаше купчина безразборно нахвърляни детски играчки. Ниската масичка беше затрупана със списания и разпечатки.
— Съжалявам, че е толкова разхвърляно. От една година се каним да се преместим, но все не ни остава време да тръгнем по огледи на къщи.
Стейси приемаше спокойно мисълта, че може никога да няма деца. Обичаше изчистените линии на просторното си жилище на последния етаж, хармонията, която цареше в него. Ако се наложеше да живее на място като това тук, сигурно щеше да се побърка. Неминуемо.
— Няма проблем — отвърна тя.
— Нещо за пиене? Черен чай, кафе, билков чай, „Ред Бул“, диетична кока-кола… мляко?
— Не, няма нужда — Стейси се усмихна, външните ъгълчета на тъмните й бадемовидни очи се повдигнаха. — Едва сега осъзнавам, че администрирате сайта от собствения си дом. Страхотна идея между другото.
— Благодаря — Гейл се отпусна на един от диваните и направи гримаса — Всичко започна по-скоро като хоби, а после превзе живота ни. Почти всеки ден с нас се свързват големи корпорации, предлагат да изкупят фирмата. Но на нас не ни се иска тя да се промени, да се превърне единствено в машина за пари. Искаме да се съхрани човешкият фактор, идеята за възстановяване на прекъснати връзки между хората. Благодарение на нас са се събирали хора, които са били разделени цял живот. Канят ни на сватби, имаме цяло табло със снимки на бебета, родили се благодарение на „Бест Дейс“ — Гейл се усмихна. — Понякога се чувствам като феята кръстница.
Репликата беше позната на Стейси — беше я срещала няколко пъти в интервюта, давани от Гейл, когато тя говореше за работата си и начина, по който тя се отразява на живота на хората.
— Но не всичко е толкова розово, нали? Чувала съм и за разводи, предизвикани от тези възстановени контакти.
Гейл зачопли излинялата дамаска на дивана.