— Е, не може да направиш омлет, без да счупиш яйцата.
— Това обаче не е добра реклама, нали така?
Гейл я изгледа леко озадачено, сякаш се питаше как можа да се промени толкова бързо тонът на разговора, досега топъл и сърдечен.
— Е, така е. Честно казано, избягваме да говорим за тези неща — тя се усмихна отново, но вече не толкова самоуверено. — Винаги съм считала, че не е необходимо да бъдат изтъквани.
— Именно. Убедена съм също така, че последното, което ви се иска, е да се разбере, че сте замесени в разследване на убийство — каза Стейси.
Гейл я изгледа така, сякаш Стейси й беше ударила плесница.
— Убийство ли? Не може да бъде.
— Разследвам убийството на Роби Бишоп.
— Той не е регистриран в нашия сайт — отвърна рязко Гейл. — Щях да помня, ако беше.
— Имаме основание да считаме, че вечерта, когато е бил отровен, е пил в един бар с един от вашите членове. Възможно е…
— Да не искате да кажете, че някой от нашите членове е убил Роби Бишоп? — Гейл се надигна на дивана, сякаш се опитваше да се отдръпне колкото може повече от Стейси.
— Гейл, моля ви само да ме изслушате — търпението на Стейси започваше да се изчерпва. — Смятаме, че човекът, с когото е седял на бара, може да е видял нещо, а може и Роби да е споделил нещо с него. Трябва да открием този човек и имаме основания да считаме, че е бил регистриран в „Най-хубавите дни от нашия живот“.
— Но защо? — попита Гейл с нарастваща паника. — Какво ви кара да мислите така?
— Защото Роби казал на друг свой приятел, че ще остане да пийнат с някакъв свой съученик. А освен това открихме листче с адреса на вашия сайт в джоба на панталоните, които е носил същата вечер.
— Това не означава… — Гейл не преставаше да клати глава, сякаш се надяваше, че движението може да пропъди Стейси.
— Това, от което се нуждаем, е вие да разпратите съобщение до всички мъже, регистрирани при вас, които са завършили гимназията в Харистаун по едно и също време с Роби, и да питате всеки от тях дали Роби не е бил именно с него в четвъртък. А тъй като човекът може да се притеснява да признае, ще трябва освен това да ги помолите да ви изпратят своя нова снимка и описание на това, което са правили от десет вечерта в четвъртък до четири в петък сутринта. Мислите ли, че ще успеете да го направите?
Стейси отново се усмихна. Добре, че децата не си бяха у дома, вероятно изражението й щеше да ги накара да се разплачат от ужас.
— Не мисля… — Гейл замълча. — Искам да кажа… хората не очакват такива неща, когато се регистрират при нас, нали?
Стейси сви рамене.
— Общо взето, хората в мрежата са позитивно настроени и мисля, че ще проявят желание да помогнат. Роби беше познат и обичан — тя извади телефона си. — Мога още сега да ви изпратя съобщението, което вие трябва да препратите.
— Не знам какво да ви отговоря. Трябва да поговоря със Саймън — с мъжа си — Гейл се приведе напред и посегна към мобилния телефон, оставен на масичката.
Стейси поклати глава с подчертано съжаление.
— Нямаме време за губене. Или ще направим всичко по този безобиден начин, който ви позволява да съхраните контрол над адресите на абонатите си и над цялата си система, или ще се наложи да изискам разрешение от прокуратурата, но след това ще изнесем от тук всичките ви компютри, а аз ще направя необходимото да установя контакт с абонатите ви. Операцията няма да бъде никак приятна и ако в пресата се появят съобщения, че сте възпрепятствали разследването по случая Роби Бишоп, вероятно скоро след това бизнесът ви ще западне дотолкова, че ще престане да представлява апетитна хапка за корпоративните акули. — Стейси разпери ръце. — Но, разбира се, решението си е ваше. — Каза си, че Крис Дивайн би се гордяла с нея — дотолкова бе успяла да сплаши горката жена.
Гейл я изгледа с омраза.
— Мислех, че сте една от нас — каза тя горчиво.
— Не сте първата, която прави тази грешка — отбеляза Стейси. — Хайде да се заемем с разпращането на съобщенията.
Ванеса смъкна очилата за четене от носа си и ги остави до бележника си.
— Мисля, че приключихме — каза тя.
Закръглената жена срещу нея се облегна в стола си.
— Ще се погрижа всичко да бъде задвижено — каза тя. От четири години насам Мелиса Рейли беше заместник и дясна ръка на Ванеса. Въпреки фактите, доказващи обратното, Мелиса беше твърдо убедена, че под железния си професионализъм Ванеса Крис златно сърце. Според нея човек, който умееше така точно и проницателно да оценява личността и нейното поведение, не би могъл да бъде толкова коравосърдечен. И ето че днес най-сетне тя бе получила доказателство за теорията си. Ванеса бе отменила всичките си ангажименти, за да бди край леглото на сина си. Действително, тя се върна в офиса още преди обяд и се зае с работата си съсредоточено и методично, без да прекъсне нито за миг до момента — но все пак… Нали се беше върнала само защото приятелката на сина й бе настояла да я замести?