— Това ми е известно. Само че повечето ни разследвания не привличат до такава степен вниманието.
Карол взе една химикалка и започна да си играе с нея.
— Е, случвало се е — отвърна тя. — Не ме притеснява това, че ще бъда прицел на медийно внимание.
— Да, но други хора се притесняват. И аз имам шефове и те искат от мен бързи резултати. От управителния съвет на „Брадфийлд Виктория“ държат следствието да бъде доведено до успешен край колкото е възможно по-бързо. Доколкото разбирам, сегашното състояние на нещата разстройвало играчите им — поради дипломатичната си обиграност Брандън обикновено успяваше да прикрива истинските си чувства, но днес раздразнението му прозираше под повърхността. — Излиза, че няма човек в Брадфийлд, който да не е бил почитател на Роби Бишоп — той въздъхна. — Е, докъде стигнахме?
Карол се опита да прецени съществуващите възможности. Можеше да преувеличи или съзнателно да подцени стойността на малкото, с което разполагаше. Ако представеше нещата така, сякаш имаха по-голям напредък, логично бе от нея да очакват бързо следващите резултати; ако подценеше постигнатото, щяха да я притискат да намери някакъв обект, който да преследва. В крайна сметка реши да не се отклонява от реалното положение. В края на краткото й изложение лицето на Джон Брандън бе станало още по-мрачно.
— Не ти завиждам — каза той. — Което не означава, че няма да изисквам резултати. Ако имаш нужда от хора или от каквото и да било друго, уведомявай ме незабавно.
Той се изправи.
— Проблемът не е в недостига на хора, а на информация, сър.
— Знам.
Брандън се извърна, за да си върви, но спря с ръка на дръжката на вратата и отново се обърна към нея.
— Имаш ли нужда да потърся друг профайлър? Нали Тони сега не е на разположение?
Карол изпита моментен пристъп на паника. Нямаше никакво желание да установява тесни работни отношения с човек, чиято преценка би се основавала на повърхностни познания и за самата нея, и за екипа й. Не й трябваше допълнителната грижа да овладява заключенията на някакъв друг психолог.
— Той има проблем с крака, не с главата си — отвърна тя припряно. — Не се безпокойте. Ако възникне нещо, което налага консултация с профайлър, доктор Хил ще може да ни посъветва.
Брандън повдигна вежди.
— Не ме проваляй, Карол.
После излезе и прекоси офиса, подхвърляйки на всички по някоя окуражителна дума.
Карол го проследи с поглед, кипяща от гняв. Скритият упрек в думите му беше несправедлив. Нито един от останалите подчинени на Джон Брандън не бе демонстрирал по-голяма всеотдайност по отношение на работата си или на справедливостта като абстрактен принцип, който бе водещ за нея. Сред подчинените му нямаше друг, който можеше да представи такъв списък от разкрити тежки престъпления — престъпления, които бяха разбили не един човешки живот и бяха карали жителите на Брадфийлд да се озъртат плахо, когато вървяха по улиците. И Брандън бе наясно с това. Някой трябва да го бе насолил много сериозно, за да го накара да се държи по този начин.
Детектив Сам Еванс имаше за задача да разговаря с останалите обитатели на луксозните апартаменти в някогашната складова постройка, където бе живял и Роби Бишоп. На шефката й беше хрумнало, че Роби можело да е казал нещо на свой съсед, например в общата сауна на другия ден след вечерта, прекарана в „Аматис“, нещо, което би могло да ги отведе до отровителя. Според Сам идеята беше глупава. Първото, на което се научаваха хора като Роби Бишоп, бе да си държат устата затворена пред всеки, който би могъл да се изкуши да изтърси всичко научено пред репортери на жълти издания като „Хийт“ или на приложението към „Брадфийлд Ивнинг Сентинел“. Знаеше, че според Карол Джордан той трябва да се откаже от похватите си на единак, особено след като решението на Дон Мерик да тръгне по гореща следа, без да уведоми никого, бе завършило така катастрофално. Тя беше подчертала, че всичко друго, освен работата в екип е неприемливо, но той знаеше, че тя не е достигнала сегашното си положение, поставяйки собствените си интереси след тези на екипа. Не можеше да го обвинява, че взема самостоятелни решения, ако благодарение на това бе в състояние да представи резултати.
Затова, вместо да се заеме с безсмислено обикаляне по апартаментите, той остана в собствената си дневна с лаптоп на коленете и съобщенията от пощата на Роби Бишоп на екрана. Стейси каза, че те не съдържат нищо интересно, но според Сам тя не бе имала време да ги прегледа едно по едно. Нали успоредно с това трябваше да провежда и онези свои високотехнологични операции по хард диска. Може и да беше превъртяла съобщенията, но той беше готов да заложи месечната си заплата, че не ги беше чела в подробности.