След около час той вече не беше склонен да упреква Стейси за предполагаемата й небрежност. Достатъчно неприятно беше, че Роби се придържаше към стила на текстовите съобщения по телефоните, което пречеше доста на четенето. Още по-неприятна беше обаче баналността на написаното. Ако някъде съществуваше човек, способен да пише по-скучни писма от Роби Бишоп, то Сам се надяваше никога да не се наложи да се рови в пощата му. Предполагаше, че тези, в които ставаше дума за музика, може и да представляваха известен интерес, ако предположим, че четящият изпитваше всепоглъщаща страст към подробности, свързани с трип-хоп парчета. Може би пристрастията на Роби към денс музиката са карали сърцето на Бинди да бие по-силно. У Сам те будеха единствено силно желание за сън.
Любовните теми бяха не по-малко скучно развити от музикалните. А тъй като Роби бе писал предимно на Бинди, в писмата ставаше дума най-вече за любов и музика. Но Сам нямаше намерение да се предава. Знаеше, че най-интересната информация обикновено е заровена най-дълбоко. Затова продължаваше да упорства.
Следата се появи след три часа мъчително четене на любовни обяснения и музикални анализи. Едва не я пропусна, толкова небрежно беше заровена сред всичко останало.
Роби беше написал:
„Може би трябва да съобщиш за онази откачалка. Казваш, че не ти мислел злото, ами на мен? Хора като него правят разни гадости с пушки и какво ли не още. Да поговорим за това по-късно“.
Тези няколко реда оставаха неразбираеми сами по себе си. Сам се върна към папката с входящи съобщения. Когато кликна, за да отвори папката, на екрана се появи текст: „Имате 9743 съобщения в папката. Преглеждането на всички ще отнеме доста време. Искате ли да продължите?“ Той кликна „да“ и докато чакаше, провери датата на изходящото съобщение, написано от Роби.
Изминаха само няколко секунди, докато открие съобщението на Бинди, което бе накарало Роби да напише горния отговор.
„Почвам малко да се шашкам от един тип, който се появява в клубовете, когато имам участия — прочете Сам. — От известно време ми праща писма — има много красив, школуван почерк, и като че ли пише с писалка. Пише, че сме били родени един за друг и че в Би Би Си заговорничат, за да не допуснат да се съберем. Общо взето, шантава история, но така или иначе, изглеждаше безобиден. Както и да е, успял е да разбере, че работя не само в радиото, а и по клубове, и започна да идва и там. За щастие в повечето не го пускат, защото не отговаря на дрескода, но пък тогава се навърта отвън. Започна и да разнася табела, на която пише, че е жертва на заговор и че умишлено го държат настрани от мен. Затова миналата седмица един от портиерите решил да му покаже нашите снимки, които се появиха в «Сънди Мирър» за деня на свети Валентин. Доколкото разбирам, той бил много разстроен. Оттогава започна да обяснява на охраната по входовете, че ти си ме хипнотизирал и че си ме превърнал в сексуална робиня. И че смятал да попречи на тази несправедливост. Не ми се вярва да направи нещо, вероятно в края на краищата ще си отпълзи в дупката, но все пак е МАЛКО плашещо“.
Сам си пое бавно дъх. От самото начало беше убеден, че в компютъра на Роби има какво да се открие. Че има нещо, което най-сетне ще ги наведе на сигурна следа. И ето го, той го откри. Някакъв напълно побъркан тип, тъкмо човекът, който би бил способен да замисли сложен план, включващ рядка отрова, която води до бавна, мъчителна смърт.
Сам се усмихна, загледан в екрана. Сега трябваше да проведе само няколко телефонни разговора, и после щеше да покаже на Карол Джордан, че не е била права да пренебрегва Сам Еванс.
Тони стесни показателите на търсене и задейства отново мета-търсачката. „Гугъл“ вършеше работа за по-общо търсене, но когато ставаше дума за дребните детайли, не можеше да се сравнява с търсачката, до която му бе дал достъп — един колега-профайлър от ФБР. „Отнема повече време, но пък можеш да видиш и космите в ушите им“, кимна той тогава и му намигна. Тони подозираше, че част от данните, които отваряше търсачката, са под закрилата на закона на ЕС за защита на личните данни, но се съмняваше, че рискува ченгетата да го подгонят за това в близко бъдеще.