— Е, тогава ми покажи нещо, което накланя везните против теорията, че икономката имигрантка лъже, защото е станала неволно причина за смъртта на работодателя си — каза Карол. Той знаеше, че тя го казва, за да му достави удоволствие, чувстваше убеждението й, че болката, медикаментите и смущенията в съня са притъпили остротата на ума му.
— Дани Уейд живеел отскоро там, където е бил убит. Преместил се в Дор, в западния край на Шефийлд, преди две години, защото му било дошло до гуша от досадници на мястото, където живеел преди — а именно в Брадфийлд. Причината, поради която не можел да си осигури спокойствие, била че преди три години спечелил голямата награда на лотарията. Печалбата била сериозна — малко над пет милиона. Дотогава работел като кондуктор във влаковете на компанията „Върджин“. Не бил женен. Нещата, които имали значение в живота му, били моделите на влакове, които колекционирал, и двата му териера. Бил донякъде самотник. Докато спечелил парите. Тогава незабавно отвсякъде изпълзели разни стари приятели от училище, които се надявали на някой заем, бивши колеги, които се държали така, като че ли им бил длъжен, далечни роднини си спомняли внезапно, че кръвта вода не става. Всичко това дошло до гуша на Дани.
— Е, нали поне е имал парите — каза Карол. — Пет милиона могат да купят доста тишина и спокойствие.
— В същото се убедил и Дани. Събрал си багажа и се пренесъл в една прекрасна къща близо до мочурищата. С висока каменна ограда и електронно заключване. Не казал на никого къде се пренася, дори на родителите си. В къщата не му досаждал никой — идвала само въпросната Яна Янкович, която според всички е много мила млада жена, сгодена за електротехник, който работи за някаква строителна фирма в Родърам.
Карол поклати невярващо глава.
— Откъде изкопа всичко това? Тази информация е с тонове повече от публикуваното в регионалния вестник.
Тони очевидно беше много доволен от себе си.
— Обадих се на репортерката. В такива случаи в бележниците им остават много повече неща от това, което се появява по страниците на вестниците. Тя ми даде номера на мобилния телефон на Яна. И аз й се обадих. Според очарователната Яна Дани бил от щастлив по-щастлив със своите кучета, влакчета и приготвяните от нея закуска, обяд и вечеря. Но тук има и още нещо. Междувременно успях да открия, че Дани също е учил в гимназията в Харистаун — завършил две години преди Роби. И макар че английският на Яна не е много подходящ за задълбочени и умозрителни разговори, тя разбра достатъчно добре въпросите ми и каза, че няколко дни преди да умре, Дани се прибрал от местната кръчма и казал, че бил срещнал някогашен съученик — Тони се ухили, същинско въплъщение на самодоволството. — Е, какво ще кажеш?
Карол отново поклати глава.
— Ще кажа, че си се смахнал напълно.
Той разпери ръце, обзет от раздразнение.
— Връзки съществуват, Карол. Убийства на разстояние, при това все с необичайни отрови. Двете жертви са посещавали едно и също училище. Двамата са били богати хора. И двамата са срещнали бивш съученик малко преди да умрат.
Карол напълни отново чашата си и отпи от виното. Цялата й поза изразяваше съпротива, не по-малко от думите й.
— Стига, Тони. При смъртта на Дани не може да се говори за убийство. Доколкото мога да преценя, с изключение на теб никой не мисли, че става дума за нещо по-различно от нещастен случай. Не разбирам много от отрови, но знам, че ако сложиш беладона в чашата на някой, с когото пиете в кръчмата, този човек ще умре още същата нощ, а не след няколко дни. При това Дани не е завършил заедно с Роби. Опитай се да си спомниш ученическите си години. Всички общуват предимно със съвипускниците си. По-големите не искат и да знаят за теб, а само най-смотаните движат с по-малките. Така че най-вероятно този, който е бил приятел на Роби от ученическите години, не би могъл да бъде същевременно приятел и на Дани. Искам да кажа, че по нищо не личи двамата да са имали много общи характеристики — Карол отвори длани, като че ли претегляше на тях едната срещу другата възможност. — Да видим. От едната страна — елитен футболист, от другата — любител на влакови модели. Хммм. Да помислим още — тя посочи вестникарската статия на екрана на лаптопа — Погледни Дани. Той не е привлекателен, няма спортна фигура. Какво общо би могло да има между него и Роби Бишоп?