Тони се оклюма.
— И двамата имат скромен произход, а са станали много богати — опита той още веднъж.
— От което са имали голяма полза, няма що. По-добре късмет, отколкото пари, щом тези с парите си отиват, преди да са навършили трийсет — Карол допи остатъка от виното си. — Интересно хрумване, Тони. Много интересно. Но ми се струва, че си тръгнал на лов за призраци. А пък аз трябва да се прибера и да поспя прилично поне тази нощ. — Тя се изправи, навлече палтото си, после се приведе над него, прегърна го несръчно и го целуна по бузата. — Ще се опитам да дойда утре, за да видя с какво друго ще ме позабавляваш. Съгласен ли си?
— Ще се постарая, колкото мога — отвърна той. Отдавна бе осъзнал, че разочарованието нерядко е служило като подтик за най-добрите му постижения.
Разположил се в ъгъла на пакистанския ресторант в центъра на Дъдли, Джонти Сингх приличаше на мечка с раздърпана козина и се открояваше поради несъвместимостта на фигурата му с традиционно кичозния декор. Когато Сам успя да се свърже с него, Сингх предложи среща в ресторанта, където обикновено обядвал. Тъй като правеше услуга на Сам, той не би могъл да възрази.
— Ще ме познаеш, аз съм големият тип в дъното, в кафяв костюм на тънки райета и без тюрбан — бе пояснил Сингх. Сам подозираше, че няма да има проблеми с разпознаването, така се и оказа. Веднага щом влезе в ресторанта, забеляза Сингх, който разговаряше оживено с един от сервитьорите. Не беше излъгал, когато каза, че е голям — беше се натъпкал с усилие на ъгловия стол край маса за четирима, и макар че седеше, фигурата му се извисяваше над масата. Имаше гъста, лъскава черна коса, големи кафяви очи, едър нос и издадена брадичка. Лицето му не беше от тези, които се забравят бързо.
Сам започна да си проправя път през претъпкания ресторант; беше стигнал малко по-навътре, когато едрият мъж прекъсна разговора си и веднага насочи вниманието си към непознатия. Сервитьорът се оттегли и Сам тръгна към масата. Когато наближи, Сингх се изправи на крака с усилие. Висок малко над два метра, той наистина представляваше внушителна гледка.
— Сам Еванс? — попита той с неочаквано висок тенор, несъответстващ на външния му вид. Стисна с двете си ръце ръката на Сам. — Аз съм Джонти Сингх, приятно ми е. Как сте?
Дори в тези няколко думи подчертаният местен акцент подразни ухото на Сам.
— Добре, благодаря.
— Разполагайте се — Сингх посочи стола срещу себе си и направи знак на сервитьора. — Два големи коктейла „Кобра“, веднага щом можете — усмивката му беше открита и дружелюбна. — Е, ще ми се доверите ли да поръчам и за двама ни?
Сам се поколеба, несигурен какъв би трябвало да е правилния отговор.
— Давайте — каза той накрая, очаквайки примирено някакви подходящи за Гаргантюа блюда с потънало в сос месо, неопределими зеленчуци и клисав ориз. Не беше необходимо да идва в Дъдли, ако държеше да яде нещо подобно, но пък ако в замяна на това щеше да узнае всичко, което го интересуваше за Рийс Бътлър, щеше да погълне мъжествено всичко, а на връщане щеше да спре някъде и да си купи лекарство против киселини.
— Обичам това място — поясни Сингх. — Собственици са двама от чичовците ми, но това е само един от допълнителните плюсове. Ако можех, щях да вечерям тук всеки ден.
Сам се опита да отклони очи от внушителното шкембе на Сингх и преглътна натрапващия се отговор.
— Няма нищо по-хубаво от добре приготвеното къри — излъга той. Сингх повика сервитьора и задърдори на някакъв език, който според Сам трябваше да е пенджаби.
После Сингх насочи отново вниманието си към Сам.
— И така, вие се интересувате от Рийс Бътлър. Е, в този случай не са необходими големи пояснения, Сами. Не е необходимо да си участник в телевизионно състезание за умници, за да загрееш, че е нещо във връзка с Роби Бишоп. Странно, аз споменах, че не е зле да ви се обадим и да разкажем за нашия Рийс, но сержантът рече, че било много далечна възможност. А после чух записа ви на гласовата ми поща, с който поискахте да се срещнем — той се изсмя толкова гръмогласно, че привлече вниманието на хората през три маси от тяхната. — Винаги е приятно да се окажеш прав.
— Честно казано, Джонти, нямаме никаква шибана следа. Аз просто се хващам за сламки — каза Сам. Сервитьорът пристигна с куп пикантни хлебчета и туршия. Сингх се нахвърли върху тях с настървение. Сам изчака да се изпари първоначалният му ентусиазъм, после отчупи деликатно едно парче от хлебчето. Поне са пресни и добре изпечени, каза си той, когато небцето му се подразни от лютивото ухапване на черния пипер.