Ковачът беше пред работната си маса и Браун влезе и сложи пред него кутия от полиран махагон с месингова табелка, закована на капака. Той откопча кукичките, отвори капака и с едната си ръка извади отвътре чифт цеви на пушка, а с другата — ложата. Сглоби оръжието със специален патентован механизъм, сложи го на тезгяха и бутна подсигурения закрепящ щифт. Запъна ударниците с палци и след това ги отпусна отново. Пушката беше английска направа: цеви от дамаскска стомана, гравирани затвори и ложа от полиран махагон. Той вдигна глава. Ковачът го наблюдаваше.
Работиш ли с оръжия? — попита Браун.
Да, понякога.
Искам тези цеви да бъдат отрязани.
Мъжът взе пушката и я задържа в ръцете си. Точно по средата между двете цеви минаваше един изпъкнал ръб, върху който беше инкрустирано със злато името на производителя в Лондон. Патентованият механизъм беше украсен с два платинени пръстена, върху затворите и ударниците имаше орнаменти, дълбоко вдълбани в стоманата, а от двете страни на името на производителя бяха гравирани яребици. Виолетовите цеви бяха изработени чрез запояването на три метални листа, а върху кованото желязо и стомана се виждаше нещо като воден знак, наподобяващ следа, оставена от някаква чуждоземна древна змия — рядка, красива и смъртоносна. Дървото на приклада беше тъмночервено с шарки, наподобяващи пера, а в самия му край имаше кутийка с пружина за капсули.
Ковачът завъртя пушката в ръцете си и погледна Браун. После наведе очи към кутията. Тя беше подплатена със зелено сукно и в нея имаше малки отделения за куршум с плосък оловен връх, калаен барутник, почистващи четки и патентовано калаено устройство за поставяне на капсули.
Какво трябва да се направи? — попита ковачът.
Да се отрежат тези цеви. Горе-долу ето тук. Той сложи пръст върху оръжието.
Не мога да направя това.
Браун го погледна. Не можеш да го направиш?
Не, сър.
Браун огледа работилницата. Е, рече той, аз пък си мислех, че всеки проклет глупак може да отреже цевите на една пушка.
Нещо не е наред с вас. Защо му е на някой да реже цевите на оръжие като това?
Какво каза? — попита Браун.
Мъжът погали нервно пушката. Исках само да кажа, че не разбирам защо му е на някой да съсипва такова добро оръжие. Колко искате за него?
Пушката не се продава. Ти смяташ, че нещо не ми е наред?
Не, не е така. Не исках да прозвучи така.
Ще отрежеш ли тези цеви, или не?
Не мога да го направя.
Не можеш или не искаш?
Сам изберете онова, което повече ви харесва.
Браун взе пушката и я сложи върху тезгяха.
Какво ти е нужно, за да го направиш? — попита той.
Няма да го направя.
Ако някой иска работата да бъде свършена, каква цена би била добра?
Не знам. Един долар.
Браун бръкна в джоба си и извади оттам шепа монети. Сложи златна монета от два долара и половина на масата. Добре, каза той. Плащам ти два долара и половина.
Ковачът погледна неспокойно монетата. Не ми трябват парите ви, рече той. Не можете да ми платите достатъчно, за да съсипя това оръжие.
Аз ти платих вече.
Не, не сте.
Ето ги парите. Сега не ти остава нищо друго освен да се заловиш с рязането или да се отметнеш. В който случай обаче смятам да ти го изкарам през задника.
Ковачът не сваляше очи от Браун. Той започна да отстъпва от масата, после се обърна и побягна.
Когато пристигна гвардейският сержант, Браун бе стегнал пушката в менгеме и работеше върху цевите с ножовка. Сержантът заобиколи масата, за да вижда лицето му.
Какво искаш? — попита Браун.
Този мъж казва, че си го заплашил с убийство.
Кой мъж?
Този. Сержантът кимна към вратата на работилницата.
Браун продължи да реже. Наричаш това мъж? — каза той.
Никога не съм му разрешавал да влиза тук, нито пък да ползва инструментите ми, намеси се ковачът.
Какво ще кажеш за това? — попита сержантът.
Какво ще кажа за кое?
Как ще отговориш на обвиненията на този човек?
Той лъже.
И никога не си го заплашвал?
Точно така.
Как ли пък не?
Аз не заплашвам хората. Казах му, че ще го напердаша и това е толкова вярно, все едно е минало през нотариус.
И според теб това не е заплаха?
Браун вдигна очи към сержанта. Това не беше заплаха, а обещание.
Той се залови отново за работа, още няколко движения с ножовката и цевите паднаха на земята. След това остави ножовката, охлаби челюстите на менгемето, взе пушката, разглоби цевите от ложата, върна отделните части в кутията, затвори капака и го закопча.