Да, бива се те, прошепна той. Но това все пак си остава дяволска работа, която може да хвърли в мрак душата ти.
Тези злополучия като че ли спряха настъплението на юма и след като хлапето простреля още един от техните, те започнаха да се събират и да се изтеглят. Преди това взеха телата на загиналите си другари и изпратиха още един залп от стрели, крещейки кървави клетви на своя допотопен език или заклинания към всички богове на войната и сполуката, които можеха да ги чуят, след което отстъпиха назад в равнината, докато накрая се виждаха едва-едва.
Хлапето прехвърли през рамо манерката и кесията си с патрони и се плъзна надолу към дъното на извора, където изкопа втора, по-малка яма със старата лопата, която беше там, и с процедилата се вода изми гнездата на барабана и цевта и се зае да прокарва парченца от ризата си с пръчка през дулото, докато започнаха да излизат чисти. След това сглоби отново пистолета, почуквайки щифта на цевта, докато барабанът легна плътно, и остави оръжието на топлия пясък да се суши.
Тоудвайн заобиколи изкопа, докато стигна при бившия свещеник и двамата лежаха един до друг, наблюдавайки отстъплението на диваците през блещукащия зной в котловината под късните лъчи на слънцето.
Имаме си точен стрелец, а?
Тобин кимна. Той погледна надолу към ямата, където хлапето зареждаше револвера, превъртайки пълните с барут гнезда, преценявайки ги на око и поставяйки куршумите с леяците надолу.
Как си с мунициите?
Зле. Имаме още няколко заряда, не са много. Падаше вечер и силуетите на индианците юма се очертаваха на фона на слънцето в аленеещата земя на запад.
През цялата нощ огньовете на техните часови горяха в тъмния кръг на света и хлапето откачи цевта на револвера си и с нея като с далекоглед наблюдаваше отделните огньове за евентуално движение, обикаляйки по топлия пясък периферията на извора. На света едва ли има толкова безплодна пустош, че нито едно същество да не издаде звук в нощта, но тук тя беше именно такава и те чуваха само дишането си в мрака и студа и ударите на рубинените си сърца, които висяха в тях. Когато се развидели, огньовете бяха догорели, в равнината в три отделни точки на компаса се виждаха чезнещи струйки дим и врагът го нямаше. През сухата котловина от изток към тях вървеше висока фигура, а до нея друга по-ниска. Тоудвайн и бившият свещеник ги следваха с поглед.
Какво мислиш за това?
Бившият свещеник поклати глава.
Тоудвайн сви пръсти и подсвирна рязко към хлапето. То се надигна с пистолета. Сетне се покатери по наклоненото легло на извора. Тримата лежаха и наблюдаваха.
Това бяха съдията и идиотът. И двамата бяха голи и се приближаваха под дрезгавината на пустинната зора като някакви същества от вид, който като цяло беше само бегло допирателен до този свят. Фигурите им бяха ту бързи и отчетливи, ту ефимерни под същата тази странна светлина. Като нещо, което губеше своята определеност заради самата си злокобност. Като нещо, толкова заредено със смисъл, че очертанията му се замъгляваха. Тримата при кладенеца наблюдаваха мълчаливо този марш в ранното утро и макар въпросът какво е това вече да не стоеше, нито един от тях не го назова. Те напредваха с тежки стъпки, съдията бледорозов под тънкия слой от прах като новороден, идиотът много по-тъмен; вървяха, клатушкайки се, през котловината в най-далечните предели на изгнаничеството, като някакъв вулгарен крал, лишен от своите отличия на властта и прогонен с шута си да умре в пустошта.
Онези, които пътуват през пустинни места, срещат същества, които изобщо не се поддават на описание. Наблюдателите при кладенеца се надигнаха, за да видят по-добре приближаващите се фигури. Слабоумният почти подтичваше, за да не изостава. Главата на съдията беше увенчана с перука от изсъхнала речна кал, от която стърчаха сламки и стръкчета трева, а на главата на идиота имаше отпрано парче кожа с почерняла кръв от външната страна. Съдията носеше в едната си ръка брезентова чанта и се беше драпирал с парчета месо като някакъв средновековен покаяник. Той се покатери по пясъка, кимна им за добро утро и след това се плъзна надолу по насипа, последван от идиота, където двамата коленичиха и започнаха да пият.