Дори и идиотът, който иначе трябваше да бъде хранен от ръка. Той коленичи до съдията и засмука шумно минералната вода. Малко по-късно вдигна тъмните си ларвовидни очи към тримата мъже, които седяха над него на края на изкопа, после се наведе и отново пи.
Съдията свали патрондашите си от почернялото от слънцето месо и отдолу под тях кожата му беше някак странно бяла и розова. Той свали малката си шапка от кал и обля с вода лицето и обгорелия си белещ се череп, след това пи отново и остана да седи на пясъка. Накрая вдигна очи към старите си спътници. Устата му беше напукана, а езикът отекъл.
Луис, каза той. Колко искаш за тази шапка?
Тоудвайн се изплю. Тя не се продава, каза той.
Всичко се продава, отбеляза съдията. Колко искаш за нея?
Тоудвайн погледна неспокойно към бившия свещеник, който сведе очи към извора. Шапката си ми трябва, рече Тоудвайн.
Колко?
Тоудвайн кимна с брадичка към връзките с месо. Предполагам, че искаш да я получиш срещу част от онези мръвки?
Нищо подобно, отвърна съдията. Това, което е тук, е за всички. Колко искаш за шапката?
А ти какво даваш? — рече Тоудвайн.
Съдията се вгледа в него. Ще ти дам сто долара, отговори той.
Никой не каза нищо. Идиотът, седнал на бутовете си, като че ли също очакваше да види как ще завърши този пазарлък. Тоудвайн свали шапката си и я погледна. Провисналата му черна коса бе полепнала отстрани на главата му. Няма да ти стане, каза той.
Съдията цитира нещо на латински. И се усмихна. Това не е твоя грижа, отвърна той.
Тоудвайн сложи шапката на главата си и я намести. Предполагам, че толкова имаш в онази чанта там, рече той.
Предположението ти е правилно, каза съдията.
Тоудвайн погледна към слънцето.
Ще ти дам сто долара и двайсет и пет цента и няма да те питам откъде си я взел, рече съдията.
Да видим какво имаш.
Съдията откопча чантата, наклони я и изсипа съдържанието й на пясъка. В нея имаше нож и може би около половин ведро златни монети на всякаква стойност. Холдън бутна ножа настрани, разстла монетите с длан и вдигна очи.
Тоудвайн свали шапката си и се спусна надолу по наклона. Той и съдията се настаниха от двете страни на съкровището, съдията отброи договорената сума и бутна монетите напред със страничната част на дланта си като крупие. Тоудвайн му подаде шапката и събра монетите, а съдията разряза лентата и периферията й, разтвори дъното й, нахлупи я на главата си и вдигна поглед към Тобин и хлапето.
Елате тук, каза той. Елате тук и да споделим това месо.
Те не помръднаха. Тоудвайн вече държеше парче месо в двете си ръце и го теглеше със зъби. В извора беше хладно и сутрешното слънце огряваше само периферията му. Съдията насипа останалите монети обратно в чантата, остави я настрани, наведе се и отново пи. Идиотът съзерцаваше отражението си във водата, сетне гледа как съдията пие и как водата после се успокоява. Съдията избърса устата си и погледна към фигурите над него.
Как стои при вас въпросът с оръжията? — попита той.
Хлапето бе провесило единия си крак през ръба на ямата и сега го изтегли обратно. Тобин не помръдна. Той наблюдаваше съдията.
Имаме само един пистолет, Холдън.
Ние? — рече съдията.
Имам предвид хлапето.
Хлапето отново се беше изправило на крака. Бившият свещеник застана до него.
Съдията на дъното на кладенеца също се надигна, сложи шапката на главата си и взе чантата си под мишница като някакъв огромен гол адвокат, обезумял в пустошта.
Претегли внимателно съвета си, свещенико, каза той. Ние всички сме тук заедно. Онова слънце ей там е като Божието око и ние всички ще се изпържим тук най-безпристрастно в този голям кварцов тиган. Мога да ви уверя в това.
Аз не съм свещеник и нямам съвет за даване, рече Тобин. А хлапето е свободен агент.
Съдията се усмихна. Съвсем вярно, каза той. После погледна към Тоудвайн и отново се усмихна на бившия свещеник. И какво ще правим тогава? — попита Холдън. Ще стоим тук и ще пием от тези дупки, редувайки се, като стада от враждуващи маймуни?
Бившият свещеник хвърли поглед към хлапето. Двамата стояха с лице към слънцето. Тобин приклекна, за да му е по-лесно да говори със съдията.
Мислиш ли, че има регистър, където можеш да картотекираш кладенците в пустинята?
Ех, свещенико, ти си по-добре запознат от мен с тези бюрократични въпроси. Аз не предявявам никакви права тук. Казвал съм ти го и преди, аз съм простоват човек. Знаеш, че си добре дошъл да слезеш тук, да пиеш и да си налееш манерката.