Тобин не помръдна.
Дай ми манерката, рече хлапето. То бе извадило пистолета от пояса си, подаде го на бившия свещеник, взе кожената бутилка и се спусна по наклона.
Съдията го следваше с очи. Хлапето заобиколи дъното на извора, като през цялото време беше в обсега на съдията, коленичи срещу слабоумния, махна запушалката на манерката и я потопи във водата. То и идиотът гледаха как водата влиза през гърлото на бутилката, как тя бълбука и след това спира да се пълни. Хлапето върна запушалката на мястото й, наведе се напред, пи от извора, след това седна и погледна Тоудвайн.
Идваш ли с нас?
Тоудвайн хвърли поглед към съдията. Не знам, отговори той. Аз подлежа на арест. В Калифорния ще ме арестуват.
Ще те арестуват?
Тоудвайн не отговори. Седейки на земята, той направи триножник с три пръста, забоде ги в пясъка пред себе си, след това вдигна ръката си, завъртя я леко и забоде пръстите си отново, така че се образуваха шест дупки във формата на звезда или шестоъгълник. Накрая заравни пясъка отново и вдигна глава.
Нали не мислиш, че човек може просто ей така да избяга от тази страна? — попита той.
Хлапето се изправи и преметна през рамо каишката на манерката. Крачолът му беше почернял от кръв и окървавената пръчка на стрелата стърчеше от бедрото му като някаква закачалка за окачане на инструменти. То се изплю, избърса уста с опакото на ръката си и погледна Тоудвайн. Това, от което избяга ти, не беше страна, каза хлапето. После мина през ямата и се покатери по наклонената й стена. Съдията го проследи с поглед и когато хлапето излезе горе на слънчевата светлина, то се обърна и погледна назад към съдията, който държеше платнената чанта отворена между голите си бедра.
Петстотин долара, каза той. Срещу пистолета заедно с барута и патроните.
Бившият свещеник беше непосредствено до хлапето. Убий го, просъска той.
Хлапето взе револвера си, но Тобин се вкопчи в ръката му и зашепна нещо и когато хлапето се отдръпна, той заговори по-високо, толкова голям беше страхът му.
Няма да имаш втори шанс, момче. Направи го. Той е гол. И невъоръжен. Бога ми, мислиш ли, че можеш да го надвиеш по някакъв друг начин? Направи го, момче! Направи го, за бога! Направи го или, кълна се, с теб е свършено.
Съдията се усмихна и се почука по слепоочието. Свещеникът, каза той. Свещеникът е бил твърде дълго на слънце. Седемстотин и петдесет и това е най-доброто ми предложение. Да се продава сега, е изгодно.
Хлапето пъхна пистолета в пояса си. След това с бившия свещеник, вкопчен в лакътя му, то заобиколи кратера и двамата потеглиха на запад през котловината. Тоудвайн се покатери по ямата и ги изпрати с поглед. След известно време вече нямаше нищо за гледане.
Този ден пътят им ги отведе към обширен терен, наподобяващ мозайка, с малки блокове от яспис, червеникав халцедон и ахат. Площ от хиляди акри, където вятърът пееше над процепите без хоросан. Пресичайки това пространство на изток, яздейки кон и водейки друг, се появи Дейвид Браун. Свободният кон беше оседлан и с юзда и хлапето стоеше с палци зад колана си и го наблюдаваше. Когато се приближи, той погледна надолу към старите си другари.
Чухме, че си бил в тъмница, рече Тобин.
Бях, отвърна Браун. Но вече не съм. Очите му обходиха внимателно всяка част от тялото им. Той видя парчето стрела, което стърчеше от крака на хлапето и се вгледа в очите на бившия свещеник. Къде е снаряжението ви? — попита той.
Няма друго, освен това, което виждаш.
С Глантън ли се спречкахте?
Глантън е мъртъв.
Браун се изплю, оставяйки сухо петно върху тази необятна равнина от напукани плочи. В устата си имаше камъче против жаждата, което с движение на челюстта си прехвърли от другата страна и след това ги погледна. Юма? — попита той.
Да, отговори бившият свещеник.
Всички ли избиха?
Тоудвайн и съдията останаха ей там при изворите. Съдията? — рече Браун.
Конете се взираха мрачно в напуканата каменна земя, върху която стояха.
Останалите мъртви ли са? Смит? Дорси? Негърът? Всички, отвърна Тобин.
Браун погледна на изток към пустинята. Колко път има до извора?
Тръгнахме оттам около час след изгрев-слънце.
Той въоръжен ли е?
Не е.
Браун се вгледа в лицата им. Свещениците не лъжат, отбеляза той.
Отговор не последва. Браун седеше на седлото и си играеше със скапулария от изсъхнали уши. После обърна коня си и продължи, водейки животното без ездач след себе си. Докато яздеше, гледаше назад към тях. След това се спря отново.
Видяхте ли го мъртъв? — извика той. Глантън?
Аз го видях, отвърна свещеникът. Мъртъв беше.
Браун отново потегли, извърнат леко настрани на седлото, с пушката върху коляното си. Гледаше назад към двамата пилигрими, както и те него. Когато се смали в далечината, те се обърнаха и продължиха.