По обяд на следващия ден отново започнаха да се натъкват на изоставени вещи и амуниции от кервани, паднали подкови, парчета от хамути, кости, изсъхнали трупове на мулета, все още със седлата отгоре. Те следваха едва забележимата дъга на брега на древно езеро, където натрошените черупки от миди приличаха на парчета от счупена керамика, крехки и нащърбени сред пясъците, а в ранната вечер се спуснаха между дюни и насипи до Карисо Крийк, малко просмукващо се ручейче, което извираше от камъните, течеше през пустинята и отново изчезваше. Хиляди овце бяха загинали тук и пътниците минаха между пожълтелите кости и трупове с дрипите от опърпана вълна, коленичиха между тях и пиха. Когато хлапето вдигна мократа си глава от водата, един куршум от пушка разкриви отражението му във вирчето, екотът от изстрела изтрещя над осеяните с кости склонове, понесе се над пустинята и заглъхна.
Хлапето се преобърна по корем и запълзя настрани, оглеждайки хоризонта. То първо видя конете, които стояха муцуна срещу муцуна в една падина между дюните на юг. Видя съдията, облечен в префасонираните дрехи на доскорошните си спътници. Той държеше пушката изправена близко до дулото и сипваше барут в цевта от барутника. Идиотът, гол с изключение на една шапка, клечеше на пясъка до краката му.
Хлапето се добра до едно ниско място в земята и остана да лежи там с револвера в ръката си и ручейчето, което църцореше до лакътя му. Обърна се, търсейки с очи бившия свещеник, но него го нямаше. През решетката от кости виждаше съдията и неговия повереник на хълма под слънцето. Хлапето вдигна револвера си, подпря го върху хлътнатината на един гранив таз и стреля. Видя пясъкът на склона зад съдията да избликва във въздуха и съдията насочи пушката си и стреля, и куршумът профуча през костите, след което екотът от двата изстрела проехтя над дюните.
Хлапето лежеше и сърцето му се блъскаше в пясъка. То запъна с палец ударника и вдигна глава. Идиотът седеше както и преди, а съдията крачеше спокойно покрай линията на хоризонта, търсейки изгодна позиция сред браздите от кости. Хлапето отново запълзя. Спусна се към ручея по корем и лежешком пи, държейки револвера и барутника, докато поглъщаше водата. Сетне се примъкна към далечния край на ручея по един отъпкан проход в пясъка, където вълци бяха сновали напред-назад. Стори му се, че чува бившият свещеник да му прошепва нещо, чуваше и бълбукането на ручея. Хлапето лежеше и се ослушваше. Постави ударника на предпазител, завъртя барабана, презареди празното гнездо, постави капсула и се надигна да погледне. Ниският хребет, покрай който съдията бе минал, беше пуст, а двата коня идваха към него през пясъка откъм юг. Хлапето запъна ударника, лежеше и се оглеждаше. Конете се приближаваха, необезпокоявани от нищо, по голия склон, клатейки глави и размахвайки опашки. След това видя идиота да се влачи подир тях като някакъв мрачен пастир от неолита. От дясната си страна зърна съдията да се появява между дюните, да оглежда района и отново да се скрива от поглед. Конете продължиха и после хлапето чу зад себе си някакъв шум и когато се обърна, видя в прохода бившия свещеник, който му просъска:
Застреляй го!
Хлапето се огледа, търсейки с очи съдията, но Тобин отново му подвикна дрезгаво:
Идиота! Застреляй идиота!
Той вдигна пистолета. Конете минаха през една пролука в редиците от пожълтели стърчащи кости, последвани от идиота, и изчезнаха. Хлапето погледна назад към Тобин, но бившият свещеник го нямаше там. След това се придвижи надолу през прохода, докато стигна отново до ручея, вече леко размътен от конете, които бяха пили малко по-нагоре. Кракът му отново беше започнал да кърви и той лежеше, киснейки го в студената вода, после пи, гребна малко вода и намокри врата си с нея. Струйките кръв от бедрото му приличаха на тънки червени пиявици по течението. Хлапето погледна слънцето.
Здравейте, извика съдията някъде от запад. Сякаш при ручея бяха пристигнали някакви нови ездачи и той се обръщаше към тях.
Хлапето лежеше и се ослушваше. Нямаше никакви нови ездачи. Малко по-късно съдията извика отново:
Покажете се. Има достатъчно вода за всички.
Хлапето беше преметнало барутника на гърба си, за да е далече от ручея, държеше револвера си готов за стрелба и чакаше. По-нагоре по течението конете бяха спрели да пият. След това наведоха отново глави към водата.
Когато се придвижи към другия край на потока, се натъкна на отпечатъци от ръцете и краката на бившия свещеник сред следи от котки, лисици и дребни пустинни свине. Навлезе в едно празно пространство в това налудничаво бунище, надигна се в седнало положение и се ослуша. Кожените му дрехи бяха натежали и вкоравени от водата и кракът му туптеше. Една конска глава се появи със стичаща се от муцуната вода на около сто крачки оттатък костите и после отново се изгуби от поглед. Когато съдията подвикна отново, гласът му идваше от друго място. Предлагаше им да бъдат приятели. Хлапето наблюдаваше един малък керван от мравки, който се придвижваше сред сводове от овчи ребра. В един момент погледът му се натъкна на очите на малка отровна змия, свита на кълбо под парче кожа. Той избърса устата си и отново започна да се придвижва. На едно място следите на бившия свещеник свършваха и се връщаха обратно. Хлапето лежеше и се ослушваше. До мръкване оставаха още часове. След известно време чу идиота да бръщолеви нещо развълнувано сред костите.