Хлапето мина през камъните и взе манерката от Спроул. Водачът смушка с колене коня си, подкарвайки го да тръгне напред, извади сабята си от мястото й под крака си и се наведе, промушвайки острието под ремъка на манерката. Върхът на сабята беше на около пет-шест сантиметра от лицето на хлапето, а ремъкът на манерката падаше на гънки върху плоската й страна. Хлапето не помръдваше и ездачът повдигна внимателно манерката от ръцете му, после тя се плъзна по острието и достигна до него. Обърна се към мъжете и се усмихна, при което те отново започнаха да надават одобрителни викове и да се удрят един друг като някакви човекоподобни маймуни.
Водачът зави капачката, която висеше на къс ремък, и я притисна с тясната страна на дланта си. После подаде манерката на мъжа зад него и погледна надолу към пътниците? Защо вие не се крие? — попита той.
От теб?
От аз.
Бяхме жадни.
Много жадни. А?
Те не отговориха. Водачът почукваше леко с плоската страна на сабята си по извитата част на седлото и като че ли подбираше думите в ума си. Сетне се наведе леко напред към тях. Когато агнетата изгубени в планината, поде той, те плаче. Понякога идва майка, друг път — вълк. Мексиканецът им се усмихна, вдигна сабята си и я прибра на мястото й, после завъртя ловко коня си и продължи напред. Останалите мъже се качиха по конете си и го последваха, и скоро всички се изгубиха от поглед.
Спроул седеше, без да помръдва. Хлапето го погледна, но той извърна глава. Беше ранен във враждебна страна далеч от дома си и макар очите му да виждаха наоколо само чужди камъни, душата му като че ли беше погълната от една още по-голяма празнота.
Заспускаха се надолу през камънака с протегнати напред ръце, а разкривените им сенки върху неравния терен приличаха на някакви странни създания, търсещи изгубената си форма. Стигнаха долината по здрач и потеглиха през синкавата изстиваща пустош; планините на запад бяха като назъбен контур, очертан по края на света, а сухите бурени се люлееха и поклащаха под напора на вятър, дошъл като че ли от нищото.
Продължиха да вървят, след като се мръкна, спаха върху пясъка като кучета и все още бяха унесени в сънища, когато нещо черно долетя от нощта и кацна върху гърдите на Спроул. Тънки като кости пръсти поддържаха кожести криле, с които то балансираше, докато стъпваше по него. Сбръчкано лице с физиономията на мопс, голи устни, разтеглени в ужасяваща усмивка, и бледи зъби, синеещи под звездната светлина. Съществото се надвеси над мъжа, сви криле над него, произведе от областта на шията си две тънки улейчета и започна да пие кръвта му.
Убождането не беше достатъчно леко. Спроул се събуди и вдигна ръка. Той изпищя и вампирът размаха криле и падна назад върху гърдите му, но после се изправи, просъска срещу него и изчатка със зъби.
Хлапето се надигна и грабна камък, но прилепът се стрелна настрани и изчезна в мрака. Спроул дереше шията си и бръщолевеше истерично, и когато видя хлапето да го гледа, вдигна окървавените си ръце към него, сякаш го обвиняваше в нещо. После притисна ушите си и нададе вой, който самият той, изглежда, нямаше да чуе — вой, зареден с такава ярост, че да запълни цезура в пулса на света. Но хлапето само се изплю в тъмното в пространството между тях.
Познавам хората като теб, каза то. Ако нещо не ви е наред, вече нищо не ви е наред.
Сутринта прекосиха едно сухо дере и хлапето на няколко пъти се покатери по скалите, търсейки извор или поне яма с вода, но не намери нищо. То избра една хлътнатина в земята, падна на колене и се зае да копае с парче кост. Когато дупката беше около два фута дълбока, пясъкът започна да става влажен и браздите, които дълбаеше с пръстите си, вече се пълнеха с вода. Момчето свали ризата си, натика я в пясъка и видя как платът постепенно потъмнява и водата бавно се издига нагоре по гънките, докато накрая се събра около чаша вода. После се надвеси над ямата и пи. След това седна, гледайки как дупката се пълни отново. Занимава се с това около час. Сетне облече ризата си и тръгна отново надолу по дерето.
Спроул отказа да съблече ризата си. Вместо това се опита да смуче водата и напълни устата си с пясък.
Защо не ми дадеш да използвам твоята риза? — попита той.
Хлапето беше приклекнало сред сухия камънак на дерето. Смучи от собствената си риза, рече то.
Спроул съблече ризата си. Тя бе залепнала за кожата му и при дръпването потече жълта гной. Ръката му беше станала колкото бедрото му, грозно потъмняла, и в откритата рана мърдаха малки червеи. Той бутна ризата в дупката, наведе се и пи.