Тук си направиха лагер без вода и без огън. Изпратиха разузнавачи и Глантън тръгна към издадената скала, където седна в здрача, обхождайки с поглед сгъстяващия се мрак в пропастта, за да види дали там някъде няма да се мерне някаква светлинка. Разузнавачите се върнаха по тъмно и беше все още тъмно рано сутринта, когато отрядът беше вече по конете си и потегли.
Навлязоха в калдерата в полусивата дрезгавина на зората, яздейки в колона по един през напуканите улици между редици от кирпичени постройки, напуснати преди десетина години, когато апачите отрязаха пътя на дългите върволици от каруци от Чиуауа и обсадиха мините. Умиращите от глад мексиканци се бяха отправили пеша на дълго пътешествие, но никой не бе стигнал там, накъдето бе тръгнал. Американците яздеха покрай купчини с шлака и баластра, покрай зейналите тъмни входове на мините, покрай топилните, около които се издигаха камари с руда, покрай разнебитените фургони и вагонетки, белеещи се като кости в сутрешната здрачина, и покрай тъмните очертания на изоставените машини и железа. Прекосиха сухо каменисто дере и продължиха по един подрит, леко издигащ се терен, където се издигаше стар форт, представляващ триъгълна кирпичена постройка с кръгли кули по ъглите. Имаше една-единствена врата откъм източната страна и когато се приближиха, видяха издигащия се дим, който бяха усетили в сутрешния въздух.
Глантън потропа на вратата с тоягата си, увита в сурова кожа, като пътник пред странноприемница. Синкава светлина заливаше околните хълмове и само най-високите върхове на север бяха огрени от слънцето, докато останалата част от калдерата все още тънеше в мрак. Ехото от неговите удари отекна в напуканите голи скали наоколо и се върна обратно. Мъжете седяха на конете си. Глантън изрита вратата.
Излез, ако си бял, извика той.
Кой е там? — чу се глас.
Глантън се изплю.
Кой е?
Отваряй, рече Глантън.
Отрядът чакаше. Чу се дрънчене на вериги върху дърво. Високата врата изскърца, отваряйки се навътре и пред тях се появи мъж с пушка, готова за стрелба. Глантън докосна коня си с коляно, той повдигна глава към вратата, побутвайки я леко и наемниците влязоха.
В сивкавия мрак на форта те слязоха от конете и ги вързаха. Наоколо имаше стари товарни фургони, някои от тях с откраднати колела. В една от канцелариите на персонала гореше лампа и неколцина мъже стояха пред вратата. Глантън прекоси триъгълника. Мъжете се отдръпнаха от пътя му. Взехме ви за индианци, казаха те.
Бяха четирима от общо седем, които бяха потеглили към планините в дирене на ценни метали. Търсейки спасение от диваците, те бяха побягнали на юг в пустинята и от три дни се бяха барикадирали в стария форт. Един от мъжете беше прострелян в долната част на гърдите и лежеше подпрян на стената в канцеларията. Ървинг влезе да го прегледа.
Какво е направено за него? — попита той.
Нищо не е направено.
Какво искате аз да направя за него?
Не сме молили за помощ.
Това е добре, рече Ървинг. Защото нищо не може да бъде направено.
Той ги погледна. Бяха мръсни, парцаливи и наполовина изумели. През нощта правеха набези нагоре по каменистото сухо дере в търсене на дърва и вода и се хранеха с месото на едно мъртво муле, което лежеше изкормено в далечния ъгъл на двора. Първото нещо, което поискаха, беше уиски, второто — тютюн. Имаха две животни, едното от тях ухапано от змия в пустинята и сега то стоеше на двора с чудовищно подута и гротескна глава като някаква митична конска метафора от древногръцка трагедия. Конят беше ухапан по носа и очите му бяха изхвръкнали от безформената му глава в ужас и агония. Виждайки групата коне на отряда, той тръгна, олюлявайки се, към тях, цвилейки жалостиво. Дългата му, олигавена муцуна се поклащаше леко, а дъхът му хриптеше в затлачената му дихателна тръба. Кожата в горната част на носа му се беше разцепила и костта беше лъснала, розовобяла. Малките му уши приличаха на парченца хартия, усукани от двете страни на космата буца тесто. Американските коне се разделиха и се отдръпнаха покрай стената при приближаването му и той зави сляпо подир тях. Настъпи суматоха, конете трополяха, ритаха се и започнаха да обикалят из двора. Един дребен жребец на петна, принадлежащ на единия от делаверите, излезе от табуна, ритна ухапания кон два пъти, след това се обърна и заби зъбите си в шията му. От гърлото на обезумелия кон дойде звук, който накара мъжете да тръгнат към вратата.