На едно възвишение на север от лагера бяха забили пръчка в земята и когато ъгълът на Голямата мечка съвпадна с този на пръчката спрямо земята, Тоудвайн и вандименецът вдигнаха отряда от сън и те поеха на юг, впримчени във възлите на суровата съдба.
Достигнаха северния край на езерото в хладните часове преди зората и завиха покрай брега. Водата беше много черна, по края й имаше ивица от пяна и някъде далече от езерото се чуваше крясъка на патици. Въглените от лагерните огньове се виждаха в леката извивка на езерото като светлините на далечно пристанище. На самотния бряг пред тях един самотен ездач беше спрял коня си. Това беше един от делаверите, който обърна коня си, без да каже нищо, и те го последваха през шубраците в пустинята.
Малката група, която бе тръгнала пред тях, седеше под една върба на половин миля от огньовете на врага. Бяха покрили главите на конете си с одеяла и закачулените животни стояха сковано и церемониално зад тях. Новопристигналите ездачи слязоха от конете си, вързаха ги и седнаха на земята, а Глантън се обърна към хората си:
Имаме около час, може би повече. Когато влезем в сражение, всеки отговаря сам за себе си. Ако е възможно, не оставяйте нито едно куче живо.
Колко са там, Джон?
Не можеш ли да шепнеш? Да не си отраснал в дъскорезница?
Достатъчно са, че да има за всички, рече съдията.
Не хабете барут и олово за някой, който не може да отвърне на стрелбата. Ако не избием всички негри, трябва да ни нашибат с камшик и да ни върнат обратно вкъщи.
С това военният съвет приключи. Часът, който последва, беше дълъг. Те поведоха надолу забулените коне, после се спряха и отправиха взор към лагера, но всъщност гледаха хоризонта на изток. Чу се писък на птица. Глантън обърна коня си и махна чула му като соколар призори. Беше се появил вятър и конят вдигна глава и подуши въздуха. Другите последваха примера му. Одеялата останаха да лежат там, където бяха паднали. Те яхнаха конете си, с пистолети в ръка, с палки от сурова кожа и прикрепени към тях речни камъни, намотани около китките им като приспособления за някаква първобитна конна игра. Глантън погледна назад към отряда и сетне смушка коня си.
Когато тръгнаха в тръс по белия песъчлив бряг, някакъв старец се надигна от храстите, където бе клечал до този момент, и ги погледна. Няколко кучета, които бяха чакали наблизо, се втурнаха с лай напред, оспорвайки си изпражненията му. Патиците започнаха да се издигат над езерото поединично и по двойки. Някой повали стареца, халосвайки го с тояга, и ездачите поеха в разгърнат строй към лагера. Пред тях с вой се носеха кучетата и деветнайсетте наемници, наподобяващи жива картина на някакъв адски лов, полетяха към стана, където спяха повече от хиляда души.
Глантън насочи коня си право към първия вигвам, стъпквайки обитателите му. Човешки фигури изпълзяваха през ниските входове на колибите. Ездачите преминаха през селото в пълен галоп, след това завиха и се върнаха обратно. Един воин се изпречи на пътя им, прицелвайки се с копие, но Глантън го застреля на място. Трима други побягнаха и той простреля първите двама с изстрели през толкова малък интервал, че те паднаха едновременно, а третият като че ли се разпадна на части, докато тичаше, улучен от половин дузина пистолетни куршуми.
След първата минута клането бе станало повсеместно. Жени и голи деца пищяха, а един старец вървеше, клатушкайки се, размахвайки чифт бели панталони. Конниците сновяха между тях и ги избиваха с тояги и ножове. Стотици вързани кучета виеха, а други тичаха като обезумели между колибите и се разкъсваха едно друго или се нахвърляха върху вързаните. И цялата тази олелия и врява нито спираше, нито намаляваше от първия момент, в който ездачите влязоха в селото. Няколко от колибите вече горяха и цяла анфилада от бегълци се беше устремила на север покрай брега на езерото, пищейки диво, а конниците между тях бяха като пастири, които убиваха с тояги по-бавните от тях.
Когато Глантън и командирите му свърнаха обратно към селото, хората се разбягаха, търсейки спасение от копитата. Конете препускаха в галоп, а някои от наемниците обикаляха пешком между колибите с факли в ръцете и извличаха жертвите си, целите омазани и прогизнали от кръв, сечейки умиращите и обезглавявайки онези, които коленичеха за милост. В лагера имаше няколко роби-мексиканци, които побягнаха, крещейки на испански, преди да бъдат простреляни или халосани от тояга. Един от делаверите изплува от дима с по едно пеленаче във всяка от ръцете си, приседна край камъните на едно бунище, наредени в кръг, завъртя всяко от тях поред за петата и фрасна главата му в камъните, при което мозъкът се пръсна през фонтанелата под формата на кървава пихтия. Хора, обхванати от пламъци, ревяха като берсерки и ездачите ги посичаха с огромните си ножове, а една млада жена се втурна напред и прегърна окървавените копита на бойния кон на Глантън.