Глантън!
Копитата на конете потракваха по улицата. Малко след като подмина портата, Глантън погледна назад. Войниците говореха с Тоудвайн на испански, а единият от тях беше насочил ескопета към него.
Аз не съм взимал ничии зъби, рече Глантън.
Ще застрелям тези двама глупаци на място.
Глантън се изплю. Погледна надолу към улицата и сетне към Тоудвайн. После слезе от коня си и го поведе обратно към двора. Vamonos, каза той. След това вдигна глава към Тоудвайн. Слез от коня си.
Излязоха от града под конвой два дни по-късно. Повече от сто войници ги ескортираха по пътя. Неспокойни, с различни униформи и оръжия, те дърпаха рязко юздите на конете си, насочвайки ги към брода, където конете на американците бяха спрели на водопой. В полите на планината над акведукта войниците се отдръпнаха настрани и американците се изнизаха един по един покрай тях, после поеха нагоре през камънаците и кактусите, смалиха се в сенките и изчезнаха.
Яздеха на запад към планините. Минаха през малки селца, сваляйки шапки на хората, които щяха да избиват преди края на месеца. Пуебла, измазани с кал, подобни на градове, поразени от чума, гниещи реколти в нивите, добитък, оцелял след индианските набези, скитащ се на воля без пастири, които да се погрижат за него, и много села, останали почти без мъже, където жените и децата стояха свити в копторите си, слушайки с ужас как тропотът на копита заглъхва в далечината.
В град Накори имаше кантина, в която наемниците влязоха вкупом, заемайки маси. Тобин сам предложи да пази конете отвън. Той стоеше, оглеждайки периметъра на улицата. Никой не му обръщаше внимание. Тези хора бяха виждали американци. Те пристигаха тук с прашните си тежки кервани и след като прекарваха няколко месеца извън родината си, наполовина обезумяваха от чудовищността на собственото си присъствие в тази огромна, заситена с кръв страна, присвоявайки си храна и месо или отдавайки се на скритата си склонност към насилие сред местните тъмнооки девойки. Сега беше някъде около час след пладне и няколко работници и търговци пресичаха улицата на път към кантината. Когато минаха покрай коня на Глантън, кучето на Глантън се надигна и се наежи. Те го заобиколиха и продължиха. В същия момент делегация от пет-шест улични псета прекосиха градския площад, вперили очи в кучето на Глантън. Едновременно с това един жонгльор, водещ погребално шествие, зави зад ъгъла и взимайки една ракета измежду няколкото, които носеше под мишница, я доближи до тънката запалена пура в устата си и я хвърли на площада, където тя експлодира. Шайката кучета се подплаши и хукна в обратна посока, с изключение на две, които продължиха по улицата. Няколко от конете на мексиканците, вързани пред кръчмата, хвърлиха къчове, а останалите запристъпваха неспокойно. Кучето на Глантън не сваляше очи от мъжете, които приближаваха към вратата. Нито един от конете на американците не трепна дори с ухо. Двете улични кучета, които бяха претичали пред погребалното шествие, се отдръпнаха от конете и се насочиха към кантината. Още две ракети гръмнаха на улицата и останалата част от шествието се показа иззад ъгъла, като най-отпред вървяха цигулар и корнетист, които свиреха пъргава мелодия. Попаднали в капан между погребението и животните на наемниците, кучетата се спряха, свиха уши и сетне засноваха насам-натам. Най-накрая се стрелнаха през улицата зад носачите на ковчега. Всички тези подробности забавиха влизането на работниците в кантината. Те се бяха обърнали и сега стояха с гръб към вратата, държейки шапки пред гърдите си. Носачите минаха с носилка на раменете и сред многото цветя зяпачите зърнаха сивото лице на млада жена в погребална рокля, което се поклащаше вдървено насам-натам. Отзад идваше ковчегът й, изработен от сурова кожа, начернен с лампени сажди и подобен на недодялана лодка, който беше на плещите на други носачи. Най-подир вървяха оплаквачите: мъже, които пиеха, стари жени, които помагаха, леейки сълзи през прашните си черни шалове, и деца с цветя в ръцете, които поглеждаха срамежливо към зяпачите на улицата.
В кантината американците едва-що бяха седнали, когато трима-четирима от тях скочиха на крака заради обида, подхвърлена от съседна маса. Хлапето попита на окаяния си испански кой от начумерените пияници на въпросната маса бе казал нещо. Преди някой да успее да си признае, първата от споменатите погребални ракети гръмна на улицата и цялата компания от американци се спусна към вратата. Един пияница се надигна от масата с нож в ръката и залитна след тях. Приятелите му извикаха, но той им махна с ръка.