Джон Дорси и Хендерсън Смит, две момчета от Мисури, бяха първи на улицата, последвани от Марли Браун и съдията. Съдията виждаше над главите им и махна с ръка на онези зад него. Погребалната носилка тъкмо минаваше покрай тях. Цигуларят и корнетистът правеха леки поклони един към друг и стъпките им загатваха маршовия стил на мелодията, която изпълняваха.
Това е погребение, каза съдията. И в същия момент пияният с ножа, който се олюляваше до вратата, заби острието дълбоко в гърба на един мъж на име Гримли. Никой не видя това освен съдията. Гримли подпря ръка върху неравната дървена рамка на вратата. Убиха ме, каза той. Съдията извади пистолета си, насочи го над главите на мъжете и застреля пияния в средата на челото.
На всички американци пред вратата им се стори, че дулото на пистолета е насочено надолу към тях и миг преди той да стреля, повечето от тях се хвърлиха на земята. Дорси се претърколи и изправяйки се, се блъсна в работниците, които отдаваха почит на минаващия кортеж. Те тъкмо слагаха шапките си, когато съдията стреля. Мъртвият падна назад в кантината с кръв, шуртяща от главата му. Когато Гримли се обърна, те видяха дървената дръжка на ножа, която стърчеше от окървавената му риза. И други ножове вече бяха влезли в действие. Дорси се сборичка с мексиканците, а Хендерсън Смит беше извадил своя нож боуи, наполовина разсичайки с него ръката на един мексиканец, който сега стоеше, опитвайки се да запуши раната си, докато тъмната артериална кръв бликаше между пръстите му. Съдията изправи Дорси на крака и те отстъпиха назад към кантината, притиснати от мексиканците, които правеха лъжливи движения, опитвайки се да ги намушкат с ножовете си. Отвътре се чуваха множество изстрели и входът на кръчмата се пълнеше с дим. Съдията се обърна към вратата и прекрачи няколкото трупа, които се търкаляха там. Вътре тежките пистолети трещяха без прекъсване и двайсетина мексиканци вече лежаха между столовете и масите в различни пози, направени на решето, подът беше покрит със свежи трески, а стените бяха осеяни с дупки от големите конични куршуми. Оцелелите се опитваха да се доберат до дневната светлина, която струеше от вратата, но първият от тях срещна там съдията и замахна към него с ножа си. Холдън, бърз като котка, направи крачка встрани, сграбчи ръката на мъжа, счупи я и го вдигна за главата. После го залепи за стената и му се усмихна, но ушите на мексиканеца бяха започнали да кървят и кръвта се стичаше между пръстите на съдията и по ръцете му, а когато накрая го пусна, с главата на мъжа нещо не беше наред, защото той се плъзна по стената и не се изправи повече. Междувременно онези зад него се натъкнаха на силен батареен огън и когато в помещението внезапно настъпи отекваща тишина, вратата беше запречена от телата на мъртви и умиращи. Съдията беше с гръб към стената. Димът се стелеше като мъгла и забулените от него фигури стояха като окаменели. В средата на кантината Тоудвайн и хлапето бяха гръб в гръб, държейки пистолетите пред гърдите си като дуелисти. Съдията пристъпи към вратата и извика над купчината тела към свещеника, който стоеше между конете с изваден пистолет.
Бегълците, отче, бегълците!
Те не биха убивали публично човек в толкова голям град, но сега вече нямаше какво да сторят. Трима мъже тичаха надолу по улицата и още двама през площада. Наоколо не беше останал никой друг. Тобин пристъпи напред между конете, вдигна големия си пистолет, държейки го с две ръце, и започна да стреля. Пистолетът подскачаше и се отпускаше, а бегълците се олюляваха и падаха тежко на земята. Той застреля най-напред двамата на площада, а след това и другите, които тичаха по улицата. Последният се строполи пред една врата, след което Тобин се обърна, извади другия пистолет от пояса си, мина от другата страна на коня и погледна по протежение на улицата и към площада за някаква следа от движение между сградите. Съдията се отдръпна от вратата, връщайки се в кантината, където американците ту се споглеждаха, ту гледаха към телата с нещо като почуда. После всички очи се насочиха към Глантън, който хвърли бърз поглед към задименото помещение. Шапката му лежеше на една маса. Той пристъпи напред, взе я, сложи я на главата си и я понамести. Сетне се озърна. Мъжете презареждаха празните гнезда на револверите си. Косите, момчета, рече Глантън. Интересът към тази стока все още не е спаднал.
Когато си тръгнаха от кантината десет минути по-късно, улиците бяха пусти. Бяха скалпирали всички мъртъвци, пързаляйки се по пръстения под, който бе добил цвета на кал, примесена с вино. Имаше двайсет и осем мексиканци в кръчмата и още осем на улицата, в това число и петимата, застреляни от бившия свещеник. Американците се качиха на конете си. Гримли седеше прегърбен до кирпичената стена на постройката, извърнат леко настрани. Той не вдигна глава. Държеше пистолет в скута си и гледаше надолу към улицата, а те обърнаха конете си, поеха към северната страна на площада и изчезнаха.