Както Виктор си стоеше той стана и тръгна нанякъде.
— Къде отиваш. — попита го Мартин.
— Ашли дай ми камата моля. Отивам да проуча малко острова. Има достатъчно дърва само хвърляйте по едно от време навреме. — след което Ашли му хвърли камата и Виктор продължи по пътя.
— Дали ще се оправи сам. — попита Ашли.
— Най — вероятно. — каза Мартин.
Виктор прекоси доста от острова но не намери нищо. Явно е заспал и се сабуди рано сутринта. След 10 минути стигна другите който още спяха и реши да потърси малко храна…
Виктор повървя малко и стигна до някаква утъпкана пътека…
— Какво по… — започна той но беше прекъснат от свирукането на някаква птица… Момчето се учуди… интересуваше се от птици но такава не беше срещал никъде… той вдигна високо ръка… птичката полетя и кацна върху китката му… Виктор се усмихна… явно светът непознал човешка ръка е много по-доверчив и до известна степен явно наивен… може би ако не беше той, а някой друг-жесток и вулгарен човек, птичката не знаеше какво я очакваше… той я обви с ръце и я постави на земята… оттам тя се понесе с лекота…
— Лети-прошепна той… — това е свобода, която всеки заслужава… — след това отново се усмихна… но отново погледна пътеката и тогава му хрумна една мисъл:
„А дали този свят не е опетнен от човек… кой би няправил тази пътека… ами храста на Ашли с боровинките… явно някой ги поддържа… “ — момчето погледна ръката си и се взря в ножа… — „еми това не може от въздуха да падне… “
Мислите му бяха прекъснати от силното къркорене на стомаха му…
„Ще споделя по-късно това с останалите но засега ще потърся храна… “-и момчето продължи пътя си… оглеждаше се предпазливо… с нищо нямаше да му навреди… той погледна над себе си и видя на върха на една палма доста голяма връзка с банани… той подхвърли ножа си и с учудваща ловкост го запрати нагоре, толкова точно че уцели бананите и те паднаха тежко на земята… от палмата се разхвърчаха на всякъде птици с цветовете на дъгата… също така и някаква маймуна се хвърли към отсрещната палма, върху която имаше доста кокосови орехи…
— Хмм ще ни трябва и нещо за пиене-сети се той и знаейки за кокосовото мляко свали няколко кокоса… забеляза че маймунката я нямаше… явно беше изчезнала… реши да се върне и пое обратно по пътя…
Скоро стигна огъня и завари останалите, които тъкмо се събуждаха…
— Добро утро… — каза той…
— Всъщност добър ден… — поправи го Мартин който се взря в слънцето и забеляза че то се носи вече високо в небето…
— Няма значение… — отвърна Виктор и добави с усмивка-и без това за никъде не бързаме…
— Е да… — съгласиха се и останалите…
— Реших да набавя малко храна-продължи момчето…
— Урааа-възклихнаха момичетата… Мартин отново беше задрямал…
Виктор захвърли бананите и кокосовите орехи на земята… всяко от момичетата беше взело по един банан и вече го ядеше…
— Имаме един проблем-каза им момчето… — няма с какво да… хммм… счупим… кокосовите орехи…
— Нали имаме нож-каза Ксев…
— Не става-отговори и той…
— Ами някакви камъни няма ли да свършат работа… — предложи Ашли…
— Не знам… може… но не намерих на близо…
— Нали ти разправях за онази скала с храста… — каза му Ашли там трябва да има нещо, което ще ни помогне…
— Добре-отговори той и добяви-но трябва да отидем всички, защото трябва да сме заедно… — и кимна към Мартин… Ксев се усмихна и отиде да буди Мартин… момчето отвори очи и видя бананите…
— Хранааа… — зарадва се той и стана бързо, бързо след това откъсна един банан и започна да го яде… Обясниха му какво ще правят и те тръгнаха… След известно време стигнаха до скалите… те навлязоха във водата и започнаха да търся камъни… за щастие нямериха доста големи, които бях и остри и имаха малки улейчета по тях… Мартин и Виктор взеха два такива…
— Ашли-каза Мартин… — ще отидеш ли да откъснеш няколко листа защото ще ни трябват…
Момичето изтича забързо и се върна… даде широките листа на момчето и той ги постажи в края на улейчетата… те поставиха върху един от камъните кокосов орех и пуснаха другия камък върху него… те чуха едно силно пук и след няколко секунди видяха как от дупчиците започна да тече течност… всички бяха много щастливи… може би можеха да изкарат няколко седмици тук… да може би щяха освен… изведнъж те погледнаха настрани забелязаха че зад скалата всъщност има някакъв малък залив и там току що беше пуснал котва един доста голям кораб… с пиратско знаме на върха на мачтанта… тъй като оидухваше лек ветрец то се развяваше гордо… те погледнаха надолу и видяха как няколко пирати разтоварваха, явно скоро завоюваната плячка… те пееха доста известна, стара, пиратска песен… тийнейджърите обаче чуха само края: