— Йо-хо-хо и бутилка ром…
— Хайде по-живо псета такива… — викна някой с дрезгав, дълбок и заплашителен глас… всички се пирати се засмяха и викнаха в един глас:
— Ай ай капитане…
На паулбата се беше появил пират с триъгълна доста широка шапка изпод която се подаваше червена кърпа и сравнително дългата му гарваново-черна коса беше разпиляна от вятъра…
— Кога ше видя повече движение от теб, а Малчо… заради тази проклета твоя мудност щяхме да загубим баща ми… който с цялата си глупост излезе да се сражава… — изкрещя той… — остави проклетите диаманти отново в съндъчето Еднорък… много добре знаеш че няма да получиш ни повече ни помалко от това което ти се полага по дяволите не го ли разбра вече от толкова време си на този кораб…
До капитана се беше появил някакъв човек който леко накуцваше… момчетата и момичета забелязаха че единия му крак липсва и той е заменен от дървен…
— Кажи Хук-продължи вече по-спокойно чернокосият…
— Джон… Роко има ми каза нещо… — каза му мъжът и добави… — на онзи бряг е видял няколко младежи, които били лагерували там…
— Не е възможно… какво би правил някой близо до лагуната на Мъртвите…
— Не знам-отвърна му еднокракия-но кога ни е лъгал Роко… — и той погали шерения си папагал…
— След като разтоварим и оправим плячката ще отидем да проверим какво става… и без това Берта ще се бави доста докато направи кльопачката… първо трябва да се погрижи за новите рани на баща ми…
— Така да бъде капитане… — отвърна му смирено Хук…
Тийнейджърите се изплашиха…
— Господ да ни е на помощ-Ксев отново започна да губи самообладание…
— Предлагам да се скрием някъде-каза плахо Ашли…
— Да-съгласиха се всички с нея-права си…
— Хайде-викна леко Виктор и всички затичаха след него… те стигнаха до границата между джунглата и плажа… бяха взели част от багажа си… Ашли тичаше след останалите и се оглеждаше боязливо зад себе си… изведнъж попадна в нечий доста силни обятия…
— Здравей-тя разпозна гърления глас на капитана-Джон… и изпищя, но вече явно беше късно тя се огледа и видя че Виктор и Мартин отчаяно се мятат в ръцете на така наречения малчо… Хук пък беше уловил Ксев, а Рейчъл беше попаднала в ръцете на Едноръкия…
— Така така… — рече тихо Джон… — какво според законите на Мистичния Остров е наказанието за натрапници като вас…
— Нима сган като вас има закони… — каза Ашли, която отново беше възвърнала до една степен гордостта си… тя усети как силните ръце на капитана я обръщат грубо… очите им се срещнаха изведнъж и двамата ахнаха… тя забеляза как занниците на капитана се разширяват и как ситни капичици пот избиват по челото му… той се покашля и продължи… — заповядвам преди да решим какво ще правим с тези петимата, ще ги отведем в Лъвската паст…
— Но капитане-възкликна Хук… — там крием съкровищата…
— Спокойно Хук… — каза Джон… — хей хей Еднпрък махни си куката от врата на момичето казах ти нещо… това е заповед хайде тръгвайте…
Моряците метнаха тийнейджърите върху рамената си… Мартин и Виктор едновременно удряха Малчо, но той като че ли нищо не усещаше… Ашли започна също да блъска с юмруци гърба на капитана… той също не показваше с нищо, че усеща отчаяните опити, но изведнъж той каза:
— Стига толкова ако не искаш аз сам да те укротя…
Усетила заплашителния тон на гласа му Ашли престана и те продължиха… скоро достигнаха отново залива…
Беше някъде по обяд и слънцето жарко печеше над тях. Лъчите му се отразяваха в безбрежния океан и щом някой погледнеше натам блясъкът бе способен буквално да го ослепи. Отначало Ашли си помисли(тъй като нямаше добра видимост, метната върху гърба на пирата), че отиват към кораба им, но когато излязоха пред плажа те тихомълком се запътиха именно в обратната посока. Малко по малко палмите се превърнаха в тропически гори и сякаш петимата приятели заедно с техните похитители вървяха из сърцето на някоя джунгла. Отвсякъде се чуваха най-различни звуци, я на птици, я на някоя заблудена маймуна, но изведнъж се разнесе оглушителен рев. Русокоската неволно се сепна, припомняйки си случката с пантерата, ала изглежда този звук не бе направил никакво впечатление на пиратите-те явно бяха привикнали към него. Въпреки това в групата се долавяше някакво изострено напражение, Джон и останалите бяха нащрек за някой неочакван нападател. Както и да е. След малко нещо прошумоли над главата на Уайлд и тя машинално погледна нагоре. Последва писък от нейна страна. Ако беше на земята, момичето вероятно би поскочило от изненада. Пиратите изглежда се бяха постреснали от нейния вик и погледнаха натам, накъдето гледаше и тя. От едно тропическо дърво, увита здраво около дебел клон, се беше провесила отровно-зелена змия. Като успя да я фокусира нормално, посъвзела се от шока, Ашли установи, че бе просто един „почти безобиден“ питон. Последва силен смях от страна на пиратите. Те изглежда смятаха постъпката на момичето за много забавна. Русокоската се смръщи, но трудно някой можеше да забележи това-косата и бе паднала пред лицето. След малко и се наложи отново да подскочи. Нечия ръка се бе стоварила върху онова място, обикновено използвано за седене върху му.