Джон се приближи до русокоската. Тази нейна реплика се бе стоварила отгоре му като светкавица от ясно небе.
— Какво искаш да кажеш? — тихо попита той.
— Каквото чу-ядно продължи Ашли, сякаш от очите и изкачаха искри. — Ти се интересуваш единствено от себе си и от никой друг.
— Не е така… — отрече Джон, но този път със странен спокоен глас.
— Точно така е-кипна Уайлд. Не помнеше от кога не се бе ядосвала така. — Ти си арогантен, подъл… мислещ единствено за себе си тип, който… — момичето се чудеше какво точно още да каже, с което да засегне пирата, когато той я целуна. Ашли отначало не направи нищо, но веднага щом се опомни го отблъсна колкото се можеше по-силно. Джон изглежда се изненада. Отначало гледаше някак стрестнато, ала после внезапно в очите му се появи същият гняв, както преди малко.
— Добре… — каза по-скоро на себе си Рейн и профуча през вратата, затварайки я с трясък след себе си.
Ашли остана сама, ядосвайки се, че тази целувка и бе харесала.
Не знаеше точно колко време беше минало. Минутите се движеха толкова бавно, а въжетата я стягаха все повече и повече. Вече и бе писнало да разглежда за пореден път каютата, когато вратата отново се отвори. За момент русокоската си помисли, че бе Джон, но на прага пред вратата стоеше жена с буйна и къдрава червена коса. Новодошлата я изгледа нагло и остави пред краката и чиния пълна с нещо като храна.
— Нa, яж-каза червенокосата, като и се усмихна злобно(липсваха и предните зъби, а няколко други бяха кафяви). Тъкмо щеше да излезе от стаята, когато вратата отново се отвори. Този път вече бе капитанът.
— Здравей, Берта-поздрави я някак сдържано той, без дори да се обръща към Ашли-Както виждам вече си се запознала с госпожицата.
Берта изкриви уста, сякаш изненадана от възпитания език на капитана.
— Ъъъ… да-опомни се след малко тя и понечи да напусне каютата, когато чу зад себе си гласа на Джон:
— Ахм… Берта, простих ти за динамита и Лъвската паст, но… защо не си я развързала? Как ще яде, като ръцете и се вързани? Както и да е. Свободна си.
Рейн се наведе да отвърже Ашли, а пред това време „готвачката“ се изниза и запъти на някъде. Уайлд погледна ръцете си-имаше червени ивици по тях, където се бяха впивали въжетата. Изглежда и капитанът бе забелязал същото. Той отиде до близката етажерка и я отвори, като извади бинт. После отново се наведе към Ашли и взе дясната и ръка в своята, но Уайлд се отдръпна. Джон я изгледа, както се казва, изпод вежди. Той се подразни от това. Ясно го показа, като и подхвърли бинта и каза:
— Като си толкова упорита, превържи си ръцете сама.
— Хубаво и без това нямах намерение да ям тази пумия-не му остана длъжна Ашли и погледна с отвращение чинията до нея. Тя грабна бързо бинта и след около пет минути ръцете и вече бяха превързани. Джон се изненада-беше очаквал едва ли не момичето да се омотае цялата, незнаеща как се борави с това. Той се усмихна, този път обаче усмивката му не беше нито ехидна, нито злорада.
— Ако искаш… — започна той. — Можеш да седнеш и да ядеш при мен.
Рейн посочи с ръка бюрото. Без момичето да забележи там бяха сервирани(от Берта вероятно)блюда, изглеждащи много по-вкусно от нейното. Ашли усети как гладът бушува в нея с пълна сила. Не и остана друго и тя се съгласи…
Междувременно
Рейчъл и Ксев вече се бяха отдалечили достатъчно. Небето ставаше вс епо мрачно и по мранчо. Първите звезди вече се открояваха на черният фон, а едри капки дъжд започнаха да валят.
— Трябва да се скрием някъде за презноща ако не искаме да хванем брохопневмония-каза кисело Ксев.
— Добре-съгласи се механично Рейчъл. Личеше си, че макар да бяха далеч от кораба нейните мисли все още бяха там, изведнъж момичето се спъна и след миг се озова лице в лице с вече изстиналият труп на единят от пиратите. Момичето изпищя и се отдръпна.
— Рейч добре ли си? — попита притеснено Ксев.
— Д-да мисля че съм добре-едвам измънка чернокосата треперейки от страх.
— Тези двамата са мъртви-зашепна Ксев.
— Благодаря разбрах го и сама-измърмори Рейч.
— Това значи, че момчетата са живи-досети се Ксев-Хайде да се махаме от тук-тя задърпа Рейчъл към планината.
Въпреки, че капитанът беше… мил… Ашли предполагаше че това е сапо затишие пред буря… двамата ядяха тихо… всъщност Ашли ядеше тихо… капитанът Джон направо умиташе…
— Явно си много гладен а? — подметна така иронично Ашлим, че както самата помисли, и на глупавият пират би се досетил какво намеква…
— Да… — отговори й дъвчейки капитанът… той преглътна-поради буря корабът ни се отклони доста от курса… това не беше предвидено затова и провизиите ни бяха почти свършили… така че имаше как да го кайа… всъщност разпределяхме храната…