— Хайде да намерим място където да пренущуваме-поде Рейчъл и следвайки Мартин се отправиха към близкият залив, достатъчно далеч от пиратите.
Когато стигнаха там, момичетата се захванаха да събират сухи клонки за огънтя, а момчетата да строят подслон от палмови листа.
— Същински робинзоновци-подметна през смях Виктор докато окичваше главата си с водорасли, и се опитваше д аразведри обстановката.
Изглежда опита му бе успешен макар и за кратко.
Ноща щеше да бъде студена, нищо по-добро не предвещаваха и червените облаци за денят.
— Какво ще кажете да се посгреем? — попита Виктор и дяволита усмивка се разля по лицето му.
— Какво имаш предвид? — попита Мартин, който през последните няколко минути сякаш не бе там.
— Ами това-незнайно от къде Виктор извади две бутилки ром.
— Уау… това пък от к’де го взе? — попита Мартин и погледна шаштисано бутилките върху чиято повърхност отраженията на пламъците от огъня си играеха гонейки се.
— Ами от пиратите… нали излязох да се поразходя и случайно открих избата… реших да се почерпим и така… — обясни момчето.
— Аз… аз… не обичам ром-отсече Ашли… това и напомни са Джон и онзи първи път в каютата му, когато той я заля с ром.
— Аз пък няам да откажа-отвърна Рейчъл и бегла усмивка се появи по лицето и. За никой не бе тайна, че силните питиета и бяха слабост.
Блейкли взе шишето от Виктор и изпи една доста голяма глътка.
— Страхотно-заяви момичето и подаде към Ксев, която оабче си оставаше все така унила.
— знаете ли какво-изведнъж се сети Мартин-Аз не съм приготвил десерта… Виктор изпече заека, редно е аз да усигоря десерта-той хукна към вътрешноста на джунглата.
— Този луд пък на къде отиде? — учуди се Виктор и отпи жадно от рома.
Половин час по-късно Марти се върна с едно огромно палмово листо отрупано с нарязани плодове, изглежда бе използвал някой от пиратските ножове.
— Уау-бе ред на Виктор да се изуми-Страхотно… тук сигурно има от всички видове цитросови плодове-погледът на момчето блестеше, а една от бутилките ром вече се дъркаляше по пясъкът. Но не смао погледът на Виктор бе необичайно весел, за създалите се ситуации, изглежда Ашли по време на дилемата дали да замръзне или да пийне малко ром също бе попрекалила с питието и сега шумно обясняваше колко симпатичен всъшност бил Джон-пирата. Рейчъл се кикотше като луда. Личеше си, че единствената която не бе прекалила бе Ксев, която бе пийнала съвсем малко и то смао защото приятелите и я бяха накарали. Всички се нахвърлиха на плодовете. Вечерта бе необичайно приятна. Наоколо нямаше и следа от пиратите, щурците пееха, тийновете имаха достатъчно алкохол, а огънят игриво подскачаше в импровизираното огнище. За хора които рядко бяха излизали сред природата 5тимата се справяха доста добре. Изглежда тази катастрофа бе събудила дивото в тях.
Един по един приятелите започнаха да заспиват. Но неприятностите никога не закъсняват… алкохолът винаги е способен да замъгли съзнанието на човек и макар тук да ен можеше да навлече кой знае какви неприятности като катастрофи и пожари, то пак показваше и своята отровна страна.
На сутринта всички с изключение на рейчъл се събудиха рано. Главите ги боляха, кой заради шумотевицата, кой от алкохола, но главоболие имаше. Ксев и Ашли бяха утишли до морето за да донесът малко вода с която да спретнат приятен номер на Рейчъл.
— Сега ако не се събуди няма какво друго да направим-кикотеше се Ашли. — Ще броя до три…
Двете момичета се спогледаха, точно когато щяха да лиснат пълното със солена вода палмово листо в/у приятелката си, Мартин ги спря.
— какви ги вършите… инфаркт ли искате да получи?
Двете момиччета подскочиха стреснато изтървавайки листото на земята.
— А ти нас ли искаш да докаераш до инфаркт? — извика сърдито Ашли опряла ръка в/у сърцето си. — Уфф сега ще я събудя-тя застана на колене до спящата Рейчъл и започна да я буди. — рейч, Рейч… ставай послапалнке… хайде… Рейч-момичето погледна мнително към спящата. Момичето постави ръка ан челото на Блейкли и изпищя.
— Какво има? — до нея застана Ксев.
— Господи Рейчъл е вдигнала страшна температура-извика ужасено Ашли и започна да кърши ръце.
— Стига на дали е нещо сериозно-Ксев протегна ръка и докосна челото на приятелката си. — От какво ли може да е… вчера бе здрава?
— От това-за пореден път изписка Ашли и посочи остатъците от „платото“ с плодове.
— Какво? — неразбираше Ксев.
— Рейчъл е алергична към киви… ако е яла… бе достатъчно пияна, че да не забележи-ужаси се русокоската.