— Обещавам-заяви моичето и се изправи, подпирайки се на стената. Личеше си обаче, че въобще ен е добре въпреки веселият тон с който се опитваше да говори. Момичето се хвана за главата. Бе и се завило свят.
— Определено ен си добре… позволи ми да ти помогна-Силвър погледна момичето изпод вежди сръстил ръце.
Рейчъл се замили за момент. Пиратът и бе симпатичен, нямаше защо да седържи грубо, а и в момента наистина не и се оставаше в тази „лечебница“.
— Добре-усмихан се тя.
— Вземи сега това-Рейн и подаде лекарството и сле дмиг я вдиган ан ръце.
— хей хей… какво правиш? — обърка се Рейчъл, бе очаквала д аи помогне в смисъл да се облегне на нег или нещо подобно, но не и да я носи на ръце.
— нали сама прие да ти помогна… тогава какво…
— Аз имам смао темепература.
— треска-поправи я пиратът.
— Същот… няма значение… не съм съката…
— Да но ти се вие свят… не ми се ще да се строполиш насред пътя.
— Добре де… добре-нямаше друг избор моичето-И сега на къде?
— Ами нали искаше да идме при приятелите ти?
— Да точно така.
Двамата бяха стигнли до хотела когато на прага му се показа оправникът и някакъв трипав старец.
— Махй се от тук щом не можш да си платиш изчезваш на улицата. — крещеше собственикът.
— Господи какъв отвратителен човек-възмути се Рейчъл.
— Тук повечето са такива, но да не ти прваи впечетление. — отвърна и Силвър. Двамата влязоха в „хотела“ и Рейн се отправи към рецепцията. Мъжът зад нея си лена угодническа усмивка и попита?
— какво ще желаете?
— Ами две стаи-поръча Рейн.
— Съжалявам, но туко що освободиха една…
Силвър се замисли.
— Виж защо ен сме в една стя няма да е проблем, а и все някой трябва да ми напомня за лекарството-с готовност предложи Рейчъл и се усмихна на пирата.
— Сигурна ли си? — учуди се той.
— Ами да… —отвърна уверено момичето, а очите и заискряха, макар пирата да бе сигурен, че това не е заради температурата.
— в такъв случай дай ключът-заяви рейн.
— а ти ще ме пуснеш ли анй-после на земята-попита рейчъл, тъй като бе започнала да се чуства глупаво.
— не отсече — Силвър и след като взе ключът се отправи към коридора водещ към стаята.
— Рейчъл! — чуха се виковете на Ашли и Ксев които тъкмо излизаха от стаите си.
— Е, сега вече ще се наложи да ме пуснеш-прошепна Рейчъл на Силвър и когато той я погледна, му се усмихна. Пиратът внимателно я „постави“ на земята, сякаш момичето всеки момент щеше да се счупи. Блейкли нямаше време да му благодари, защото в този момент Ашли и Ксев се занадпреварваха да я прегръщат и задават въпроси:
— Добре ли си?
— Как си? Добре ли се чувстваш?
— Толкова бързо стъпи на крака, не мога да повярвам, сигурна ли си, че си добре?
— Рейчъл, много се радвам, че си пак при нас! !!
— Ей, ей… — опита се да вземе думата Рейчъл и се поодръпна малко от двете си приятелки, изпаднали в неудържима еуфория. — Значи, добре съм, ама можете да поспрете с тези прегръдки, защото рискувате да ме удошите.
Вратата на стаята зад тях се отвори, придружена от изкърцване и оттам се появиха Мартин и Виктор. По лицата им се изписаха облекчени усмивки, когато зърнаха Рейчъл, но за разлика от Уайлд и Сийбърг не се нахвърлиха да я задушават, гушкайки я.
— Много се радвам, че се върна-засмя се Ричърдс, а Виктор кимна отвърдително.
— Е, стига, де-заобяснява трогната Рейчъл-Нямало ме е час-два и вие вече говорите така все едно не сме се виждали години-после се засмя.
— Да, но все пак… — намеси се и Ашли, като очите и се бяха насълзили от щастие.
— Я, имаме си вече ново попълнение-и Джон явно бе излязал от хотелската стая и сега се приближи до останалите. Уайлд беше толкова радостна, че не се стърпя и отиде да го целуне.
— АШЛИ, КАКВО ПРАВИШ? — викна от изненада Рейчъл.
— Ами… — отвърна другото момиче, без да сваля усмивката от лицето си-Дълга история-махна нетърпеливо с ръка.
— Хм… ще трябва да намериш време и да ми я разкажеш и то подробно-започна сериозно чернокоската, но в такъв момент като този, не се стърпя и също се усмихна.
Може би в цялото им това объркано пътуване във времето, измеренията и какво ли още не, точно сега за нея си беше едно от малкото хубави неща, случили се тук.
— Акхъм… — намеси се и Силвър, който през цялото време не бе откъсвал очи от Рейчъл-Мисля, че… Тя трябва да си почине. Все пак прекара тежка треска и…
— Но… — започна Ксев, ала Блейкли я прекъсна. Искаше и се да остане насаме с този много заинтригуващ я пират:
— Няма проблем. И без това се чувствам още отпаднала-тя нарочно се подпря на рамото на Силвър и заедно, тръгнаха към близката стая.