— Е, май ще си останеме известно време без новото попълнение-не прикри разочарованието си Ксев.
— Не знам за вас, но ще си останете и без мен. Отивам си в стаята. — наруши настъпилото мълчание Ашли, като радостната вълна, която я бе заляла така ненадейно, още не я пускаше. Минавайки покрай Джон, тя(незабележимо за другите)докосна леко ръката му и му хвърли един многозначителен поглед.
— Аз… — започна капитанът.
— Да… И ти върви. Днес май всички си имат работа-завърши вместо него Виктор. Без да чака втора покана Рейн с бързи стъпки отиде в стаята, където преди малко бе влязла Ашли. Отваряйки вратата, ръката на момичето внезапно го хвана за блузата и придърпвайки го към себе си, русокоската го целуна. Целувката си продължи доста дълго и двамата, все така с устни долепени едни до други, се озоваха на… на масата… Те събориха всичко от нея и Джон легна… Ашли хвана блузата на Джон и я скъса с ръце… тя прокара длани по тялото му и усети как той изтръпва и настръхва… всичко в Джон се възбуди… Ашли се качи върху него… изведнъж обаче се чу едно силно покване и масата се счупи и те се струполиха върху пода…
— Оу-изохка… — Джон… — той бръкна под гърба си и изкара една свещ, и я хвърли настрани след това се засмя… Ашли също… тя се озова във ръцете на Джон , който я целуваше страстно след това я постави внимателно върху леглото и продължи да я целува по устните, след това по брадичката, по вратът… той прокара ръце по тялото и след това хвана нейните и те се вплетоха… Джон промуши ръка под гърба и вдигна я и я притисна към себе си… той разкопча умело рокличката и съблече я и я хвърли на земята… той продължи да я целува по тялото… Ашли впи ръце във леглото, след което ги премести върху гърба му и остажи леки драскотини… усещайки ги Джон впи леко зъби във врата й и тя изпъшка от удоволствие… Ашли погледна настрани и забеляза една горяща свещ… Една идея и хрумна…
— Изчакай-каза тя и Джонсе просна на леглото… тя взе свещта и се връна… започна да полива тялото на Джон с восък… капките бяха леко горещи и почти веднага се втвърдяваха… на свой ред Джон изпъшка от удоволствиее… Ашли постави свещта на едно от шкафчетата до леглото… взе едно одеяло и се покриха… единственото нещо което се чуваше бяха учестените дихания и на двамата… и лекото проскърцване на леглото…
Виктор гледаше интересната гледка. Само Мартин и Ксев бяха останали с него, а другите две двойки си бяха отишли по стаите.
Виктор прекъсна мълчанието и каза:
— Мартин купих ти нещо. — след което Виктор се пресегна зад стола и му подадедълъг пакет. Мартин се усмихна и бързо го отвори. Вътре стоеше сабя досуща като тази която Виктор си бе купил сутринта.
— Прекрасна е. Откъде намери парите да я купиш. — Виктор се пресегна в джоба си и показа британските монети.
— Струват доста тука. Ксев и за тебе взех нещо. — той пак се пресегна зад стола и и подаде пакет. — тя го отвори и вътре намери прекрасна рокля.
— Благодаря ти, много е красива. — каза Ксев и по лицето и це показа усмивка.
— Бихте ли ми направили услугата. Когато двойките излезнат дайте на Ашли и Рейчъл тези два пакета, а на Джон и Силвър тези два. — каза Виктор след което, той запристъпва бавно по стълбите към стаята си и скоро след като влезе в нея той легна на леглото си и реши да подреме…
След като Виктор замина Мартин и Ксев се спогледаха. Всъщност Мартин погледна Ксев. Сийбърг нямаше никакво желание да говори с него и с когото и да било друг за това прегърна новата си рокля и понечи да си тръгне, ала Мартин я хвана за ръката.
— Моля те, недей!
— Съжалявам. — отвърна му момичето и с почти насълзени очи се върна в стаята си като плътно затвори вратата. Седна на леглото, което беше забележително меко и погледна към тавана, опитвайки се да прибере сълзите си. Те обаче все повече и повече напираха и накрая Ксев не издържа. От стаята й се чу проницателен писък и тя се сгромоли на земята и започна да плаче неутешимо. Спомни си момента когато Мартин бе оголил раменете й и се бе опитал да я целуна. Тези спомени я доведоха до други много по горчиви и неприятни скорошни събития. Не бе казала на никой какво се бе случило на кораба и от къде идват множеството й рани.
В спомените…
Някой нахълта в каютата на Ксев. Беше Малчо с най-злобната си усмивка.
— Ела насам кукличке, ела. — той се приближи до момичето, което бе пребледняло от страх. Ксев започна да отстъпва назад, опипвайки терена зад гърба си, с надеждата, че ще намери каквото и да било оръжие за да се защити, ала точно преди да хване дървения свещник, оргомния пират я зграбчи грубо и я хвърли на леглото с все сила. Сийбърг видя, че вратата е леко открехната и реши, че ако започне да вика някой ще я чуе. Така и стори.