— Ей, ей… — подвикна и той, лъжащ на алкохол. — Какво правиш?
— Май не ти е много навита, а Джон?! — подхвърли Хънтър, леко завалящ думите.
— Не мислише така следобеда обаче… Нали, скъпа? — без да дочакат отговора на момичето, тримата мъже се засмяха. Рейчъл веднага извърна въпросително очи към Ашли, ала Уайлд нямаше сили да и отвърне в момента.
— Ей, сладурано-обърна се Рейн към едно от близките момичета-Ела да налееш още малко на големия капитан…
Танцьорката почти на мига изпълни тези „нареждания“, а като „бонус“ седна и в скута на пирата. Това вече преля чашата! Ашли стана от мястото си с думите:
— Явно аз вече не съм ти нужна… — гласът и трепереше от гняв и възмущение.
Тя профуча покрай Джон. Рейчъл понечи да стане и да я последва, ала Силвър сложи ръка върху нейната и каза:
— Остави я… Нека се оправят(без MPS! )двамата с брат ми…
На капитанът му отне малко време, докато осъзнае какво всъщност се бе случило. А когато това все пак стана, той се надигна от стола(без дори да забележи, че танцьорката за малко щеше да падне на земята)и едвам пазейки равновесие последва рукососката…
Двамата останаха сами в коридора на бардака, където беше малко по-тихо. Ашли все още се опитваше да се успокои и да потуши разпалилия се гняв вътре в нея.
— Какво искаш? — студено попита Джон, когато го видя да се приближава към нея.
— Да… поговорим… — отвърна и той и залитна. Подпирайки се на стената, успя да се задържи прав. Представляваше просто жалка гледка.
— Нямаме за какво.
— Моля ти се… престани да се… държиш така… — капитанът явно изговаряше думите с огромни усилия.
— А как би трябвало да се държа? Какво въобще очакваше да направя? Да започна и аз да ти наливам ром ли? — Уайлд усети как с всяка изминала минута повишаваше глас. Благодарение единствено на „музиката“, другите все още не можеха да ги чуят.
— Добре, де… — Рейн махна нетърпеливо с ръка и се приближи към момичето. — Аз… съжалявам-опита се да я прегърне, ала тя го отблъсна отново от себе си.
— И мислиш, че ще свърши работа ли? Може би, пък аз не разбирам… Може пък наистина да е много хубаво като се наливаш с ром… — дори и пиян, Джон ясно долавяше сарказма, предназначен за тези думи. — Нищо чудно, че тази Мери те е зарязала, като е видяла какъв всъщност си! Пиеш, ругаеш пред „приятелчетата“ си и се мислиш за велик, така ли? Само да ти кажа, че и аз го мога това!
Рейн се изсмя горчиво.
— Не го можеш и добре го… знаеш… Престани с … този цирк… и да се връщаме вътре…
— О, ще се върнем вътре, но поотделно!
След тези думи Ашли се извъртя на пети и влезе обратно в самите „Червени воали“, но не отиде на масата при останалите. Насочи се директно към бара.
— Двоен ром-поръча си тя. Беше решила да „удави“ гнева си с алкохол.
— Ъъъъ, нямаме такова, миличка-обърка се „барманът“ срещу нея, имащ хубаво тяло, което не се стараеше особено да прикрие.