Останалите обаче си бяха все още в „Червените воали“. Рейчъл и Силвър изглеждаха доста смръщени макар и сгушени, докато настроението на Джон бе доста противоречиво. На лицето му бяха изписани едновременно гняв и възмущение, дори и съжаление. От Ашли обаче нямаше и следа. За момент Ксев се поколеба дали двамата с Мартин да се върнат при останалите, но все пак се примири.
— Тшя не е нарешт-хриптиво изрече Джон, точно когато другите двама се приближиха към масата им. — Как моше да реши да си ходи където поиска без дори да ми ишка разрешение-мърмореше капитанът-Същата като Мери е, шъштата-заваляше думите Рейн. Той тновов си допълни чашата и след още няколко секунди я пресуши до дъно.
— Джон, спри да пиеш-понечи да го спре Силвър, но брат му рязко замахан с наново напълнената чаша и опръска близката стена с ром-Тук аз съм капитаня-заяви Рейн и кръстоса поглед-Разбра ли ме Силвър аз мнооо те ценя но не моеш да ми даваш заповеди… аз съм Капитаня и тя трябва да ми се подчинява! — кресна той и тропна по масата.
— Не мога да го трая повече-изръмжа Рейчъл и стана рязко от мястото си. — Искам да намеря Ашли!
— Никаде няма да ходиш-извика гневно Джон и дори обичайната нахаканост на Рейчъл както и нейната непримиримост се изпароха на секундата.
— Успокой се… — прошепна и нервно Силвър и я накара да седне-След малко ще излзем-каза и той без да отделя погледа си от мъртво-пияния си брат.
— Обещаваш ли ми? Почвам да се притеснявам за нея-прошепна му Рейчъл след като се настани в скута на Силвър.
До този момент Ксев и Мартин не се бяха обаждали, но споменът за скорошното нападение отново осени мислите на момичето.
— Впрочем в залива бяхме нападнати от един кораб-подметна Ксве, и изглежда някоя от думите бе подействала малко страскащо на Джон защото той подскочи като опарен и извади мечът сии закрищя:
— Нападат ли ни? Предатели… ижменичи… моршки кучета… ше умрете зкалани като… — но като какво така и не стана ясно тъй като Джон се строполи след миг на пода и шумно захърка.
— Мартин ще ми помогнеш ли-попита Силвър и след като Рейчъл стана от коленете му се изправи и вдигна Джон от пода с помоща на Мартин. Изглежда пиратът бе загубил съзнание само за няколко секунди.
— Тя ме заряза като мръсно псе… дори незнае какво губи-фъфлеше неудържимо той, а Рейчъл само извъртя поглед към тавана обеждавайки се с всяка изминала минута, че капитан не е нищо повече от едина пияна свиня.
— Силвър моляте да излезем-примоли се чернокосата.
— Нека останем още няколко минути притеснява ме състоянието му-погледна я пирата така сякаш и се извиняваше. На момичето му бе трудно да удържи на този поглед… той сякаш имаше власт над нея, а може би бе точно така.
— А тежи странни кораби-продължаваше да плещи капитана подскачайки от тема на тема-Те са вражески и ние смели мои пирати трябфа да гхи изтребим до фрак-той отновов замлъкна забивайки глава в масата.
— Аз ще ви обясня-зае се с тази задача Силвър и Мартин и Ксве се обърнаха към него. — Тези кораби не с арядкост те поначало обикалят по крайбрежието и нападат острова, но до сега не се е чувало за някои по-сериозни щети… всичките с били минимални, а повечето жертви са оцелявли… от къде разбрахте за тях впрочем? — попита пирата.
— Ами докато се разхождахме един от тях стреля по нас-мрачно му отвърна Ксев.
— Разбирам-измърмори замислено Силвър, шумен хриптящ звук се чу откъм Джон и той отново се раздвижи.
— Аз си тръгвам-каза Ксве дебнейки капитанът да не я забележи.
— Ще дойда с теб-Мартин понечи да я последва, но тя го спря-Не, искам да бъда малко на саме с мислите си-извини му се тя и излезе. Вечерта бе тъ приятан, че унесена Ксев започна да се отдалечава все повече и все повече от „червените воали“.
Не след дълго примерът и последваха още двама души-Рейчъл Силвър, двамата бяха помолили Мартин да наглежда капитана известно време докато те потърсят Ашли.
— Дали не и се е случило нещо-попита момичето притеснено.
— Не вярвам… — опита се да я успокои рейн, но Блейкли долви някаква неувереност в гласът му. Всеизвестно бе, че освем зверовете на острова имаше и множество недоброжелателни хора-престъпници от всеки слой срещащ се и в модерното общество. Рейчъл сплете пръсти с тези на Силвър.
— Страх ли те? — попита загрижено той.
— За мен не… но за нея да-очите на момичето зорко набл’даваха привидно спокойната среда. Всеки шум на предизвикан от вятъра я караше да настръхен от ужас. Представяше си приятелката, разстроена и огорчена, а и леко пияна обикаляща сама из този остров… след това в съзнанието и изплува образа на разкъсана човешка плът и парчета от дрехата на Уайлд-момичето тръсна глава и се вкопчи в ръката на Рейн. Някакъв странен шум бе привлекло вниманието и на двамата. Пирата бе извадил една от камите си и зорко се заоглежда. Тази нервност от страна на Силвър никак не се хареса на чернокоската.