— Не се дръж като идиот, нищо подобно не съм направил — без да му обръща внимание, отвърна Гурджиев. — Наистина ли мислиш, че знаеш причината за съществуването на „Тринадесет“?
— Знам, че се стремят към същото, от което и ние отчаяно се нуждаем, ако искаме да се присъединим към АУРА и отново да се надигнем като дисидентска сила, която Юкин да не може да стъпче или малтретира.
— Тогава не знаеш нищо. Направи услуга и на двама ни и се съсредоточи върху онова, което трябва да сториш. АУРА има нужда от твоя експертен опит и контакти. — Гурджиев застана с гръб срещу прозореца и се облегна на широкия му перваз. — Сега те моля да ми кажеш онова, което искам да разбера — кой е дал нареждания на ФСБ да подпомага Хари Мартин и кой е неговият шеф.
— Да слезем долу и да говорим с посланиците на болката на Батчук — предложи Бороньов.
Гурджиев истински се разтревожи.
— И да дадем да разберат, че си още жив, след всички усилия, които положихме да те „убием“? Това е последното нещо, което ще направим. — Той се отдели от перваза на прозореца. — Откъде идва тази внезапна агресия?
— От връзката ти с Ориел Йовович Батчук. Двамата се познавате отдавна, израснали сте заедно и взаимно сте си прикривали гърба.
Гурджиев беше осенен от внезапно прозрение.
— Тези подозрения не са в твоя стил, Риет Меданович.
— Така ли? А в чий стил са?
— На Каркишвили.
Бороньов го гледаше втренчено, безмълвен като сфинкс.
— Предполагам, че разбираш какво прави той.
— Поставя под съмнение специалните взаимоотношения, които имаш с Батчук.
— Вече обясних това — отсече Гурджиев и в израз на безсилие пъхна ръце в джобовете на сакото си.
— Не, ти нищо не обясни или поне обяснението ти не беше достатъчно задоволително за всички.
— Бъди честен, Риет Меданович…
— А ти беше ли честен с нас?
— Помогнах ви да се устроите — каза Гурджиев, — на теб, на Каркишвили, Маленко и останалите. А сега ти мислиш…
— Каркишвили казва, че това е номер, който си подготвил с добрия си приятел Батчук.
— Това е лудост — възрази Гурджиев. — Не ми казвай, че го вярваш, защото ще ти се изсмея в лицето.
— На този деликатен етап, когато всичко е заложено на карта, всъщност няма значение какво мисля или вярвам аз.
— Разбирам. Има значение единствено онова, в което вярва Каркишвили.
— Мисли каквото искаш.
— О, аз знам какво е сторил той, Риет Меданович, знам го от известно време насам — рече Гурджиев. — Още откакто го взех на борда, той пося семената на недоверието, за да спечели власт да ме измести. Тази тактика е стара като света, но онова, което тя ще постигне, е, че ще ни разедини, а тогава всички ние ще се провалим.
— Той има по-добър план.
— Така казват всички тирани и узурпатори.
Бороньов не се развълнува от думите му или поне не изглеждаше убеден от тях.
— Можем да приключим веднага с всички тези предположения, недоверие и подозрения. Трябва само да слезем долу и да говорим с посланиците на болката.
— Кой е Хари Мартин и за кого работи?
Бороньов го гледа известно време, без да мигне.
— Знаеш на кого трябва да се обадя, за да получа тези отговори.
Гурджиев махна с ръка. Бороньов набра един номер на мобилния си телефон и разговаря за кратко с Каркишвили.
— Добре — завърши той накрая и се обърна към Гурджиев: — Пет минути.
Възрастният мъж се завъртя и се загледа през прозореца.
Хлапетата и техните майки си бяха отишли, но влюбените бяха още там. Може би обсъждаха плановете си за сватба. Гурджиев си помисли, че целият живот е пред тях. Краката започнаха да го наболяват.
Той не се обърна дори когато мобилният телефон на Бороньов избръмча. Миг по-късно по-младият мъж каза:
— Хари Мартин е убиец под прикритие на американската Агенция за сигурност. Работи за генерал Ачисън Брент.
„Господи! — помисли си Гурджиев с нарастваща тревога. — Сега вече знам защо преследва Аника.“ Но когато се обърна отново към Бороньов, лицето му беше ведро и спокойно.
— Нека сега да забравим за слизането ти долу. Юкин и Батчук мислят, че си мъртъв. Трябва да останеш в сянка.
— Това предполага, че ще оставим тези мъже да си тръгнат. — Бороньов вдигна пистолета.