Той отвори очи, завъртя леко глава и видя, че Ема седи до него. Значи не беше сънувал или пък може би продължаваше да спи.
— Каква история? — Гласът му беше толкова тих, че едва се чуваше на фона на шума от движението на колата. Освен това Али и Аника разговаряха тихо помежду си.
Ема се беше извърнала леко към него, бе подвила десния си крак, а другият висеше надолу и петата на обувката й удряше седалката.
— За скорпиона и костенурката.
— Разказвал съм ти я толкова много пъти.
— Татко, моля те, разкажи ми я отново.
В гласа й имаше напрежение — някаква настойчивост, която той намери за обезпокоителна, затова й разказа за скорпиона и костенурката, които се срещнали на брега на реката.
— Скорпионът помолил костенурката да го пренесе до другия бряг на реката. „Защо да правя това? — попитала костенурката. — Ще ме ужилиш и аз ще умра.“ „Не мога да плувам — отвърнал скорпионът. — Ако те ужиля, и аз ще умра.“ Отговорът на скорпиона убедил костенурката, която разсъждавала логично, и тя му позволила да се качи на гърба й. Двамата тръгнали да пресичат реката. Когато стигнали до средата, скорпионът ужилил костенурката. „Защо? — изплакала костенурката. — Защо ме излъга?“ „Такава е природата ми“ — отвърнал скорпионът, преди и двамата да се удавят.
— Джак погледна в тъмните очи на Ема, сякаш се опитваше да надникне отвъд булото на живота. — Защо искаше да ти разкажа отново тази история?
— Исках да съм сигурна, че си я спомняш — отвърна тя.
— Как бих могъл да я забравя?
— И аз така си мислех, но предполагам, че имаше нужда да ти я припомня.
— Не те разбирам, скъпа.
— Татко, всички те лъжат.
Той внезапно се напрегна. Стомахът му се стегна на възел.
— Какво искаш да кажеш с това, че всички ме лъжат?
— Знаеш какво искам да кажа, татко.
— Не, не знам. Всички — искаш да кажеш и Едуард?
— Президентът — потвърди тя.
— И кой друг? Али ли?
— Али също.
— Защо Али би ме лъгала? Хайде стига, Ема. Какви са тия приказки?
— Татко, не ти казвам нищо, което вече да не знаеш.
— Винаги ми казваш неща, които не знам — не се съгласи той.
— За нас, да. За нас двамата. Затова съм още тук. Но за всичко останало не мога да ти кажа нищо.
— Начинът, по който го казваш… сякаш е някакъв закон.
— Предполагам, че можеш да гледаш и така на нещата.
— Общовалиден закон като във физиката или в квантовата механика?
Той разтри очи с кокалчетата на пръстите си, за да се увери, че не спи. Но когато ги отвори, беше сам на задната седалка, независимо дали спеше, или беше буден. Нямаше кой да отговори на въпроса му.
— Нищо не е поначало добро или зло — обясняваше Аника на Али, докато Джак се оглеждаше за дъщеря си, — това е такова разочарование.
— Дай ми пример — поиска Али.
Аника се замисли, без да сваля очи от пътя пред себе си.
— Добре. В древния Рим живял мъж на име Марк Манлий, който измислил план за спасяването на храма на Юпитер на Капитолийския хълм от разрушение по време на нашествието на галите. Това станало през ъъъ… триста и деветдесета година преди новата ера. Както се случва в подобни ситуации, след войната, прогонила нашествениците, войниците, които храбро защитавали родината си, останали без работа и скоро задлъжнели толкова много, че били хвърлени в затвора. Това било несправедливост, която Марк Манлий не можел да понесе. Той използвал голяма част от огромното си състояние, за да откупи свободата на тези герои — алтруистичен акт, който вбесил градските патриции толкова много, че те го обвинили, че създава своя собствена армия, за да вземе със сила властта. Подтикнати от обвиненията на патрициите, плебеите осъдили Марк Манлий на смърт и го хвърлили от Тарпейската скала.
Али си спомни, че Тарпейската скала бе омагьосала Ема, защото това беше мястото, където престъпниците намирали смъртта си, хвърлени от височината. Била е кръстена на предателката, която отворила портите на Рим, за да влязат сабините, защото те й били обещали златни гривни. Вместо това, когато ги пуснала, те я смазали с щитовете си. Носели ги на ръцете си, окичени с гривните, за които толкова ламтяла Тарпея, която била не каква да е, а весталка. Каква ирония! Погребали я в основата на скалата, наречена по-късно на нейно име. Тя била на върха на стръмна урва от южната страна на Капитолийския хълм, който се издигал над Форума.