— Как се чувстваш?
Очите й се взряха в лицето му.
— Всъщност има ли някакво значение?
— Защо казваш това?
Тя сви рамене, отпи голяма глътка от водката си и направи гримаса.
— Господи! Това е ужасно, защо изобщо го пият?
— За да премахнат болката.
Тя обърна глава за момент, сякаш си беше спомнила нещо важно.
— „Трябва да създам система или да бъда роб на нечия чужда“ — цитира тя редове от стихотворение на Уилям Блейк, което Ема много обичаше. — „Работата ми не е да разсъждавам и да сравнявам; работата ми е да създавам.“ Когато кажа това, знам, че тя е все още тук, с нас, и че по някаква причина не ни е изоставила. Защо това е така, Джак? Дали защото имаме още какво да научим от нея, или защото тя има какво да научи от нас?
— Може би и двете — отвърна той.
— Виждал ли си я, чувал ли си я? Обеща да ми кажеш, ако се случи.
Джак прехапа устни, припомняйки си звученето на гласа на Ема в главата си, докато изпадаше в безсъзнание.
Обезпокоена от колебанието му, Али настоя:
— Случило се е, нали? Защо не искаш да ми кажеш?
Джак отпи голяма глътка от водката и почувства как тя се стече като течен огън до стомаха му, който започна да гори, сякаш е нажежена фурна.
— Донякъде това е причината Аника да е тук, с нас. Двама души се опитваха да я убият. Намесих се и ме удариха така, че почти загубих съзнание. — Нямаше намерение да й казва, че е застрелял Иван. — Тогава чух Ема, тя ме викаше. Чувствах се толкова близо до нея — по-близо, отколкото някога съм бил. — Джак мъчително си пое въздух. — Мисля, че бях близо до смъртта. Гласът й ми показа обратния път. — До онази опръскана с кръв уличка зад „Горски пожар“, помисли си той, но не го изрече на глас.
— О, Джак! Значи тя наистина е тук с нас.
— Да, но по начин, който не мога да се престоря, че разбирам.
— Тя се грижи за нас и ни защитава — каза Али и от гърдите й се отрони дълга въздишка.
Изпаренията от водката се надигнаха в хранопровода му.
— Не мисля, че е разумно да се осланяме на това.
Али поклати глава, сякаш за да се отърси от думите му.
— Веднъж ти казах, че докато растях, се чувствах като в клетка — имаше толкова много правила и предписания, толкова много неща, които като дъщеря на бързо издигащ се политик ми беше забранено да правя. Единственото, което можех да сторя, бе да гледам с копнеж през решетките и да се опитвам да си представя какъв е истинският свят. И тогава се появи ти и аз започнах да разбирам какъв е той. Започнах да разбирам този цитат от Блейк и защо Ема толкова го обичаше.
Вратата в края на коридора се отвори и се появиха Аника и доктор Сосименко.
— Джак — продължи Али с известна настойчивост в гласа, защото времето им насаме вече изтичаше, — тук, вън от клетката, ми харесва.
— Дори и когато изповръща червата си?
Тя кимна.
— Както и когато се криех в гората или пък когато връзвах ръката на онази. Особено тогава, защото можех да дишам, без да усещам болка в гърдите. Така знам, че съм жива.
Джак, който забеляза, че за пръв път тя не беше нарекла рускинята „смахната кучка“, се изправи да посрещне Аника и да благодари на доктор Сосименко. „Стъпка по стъпка“, помисли си той.
— Раната беше чиста — обяви лекарят веднага щом двамата с пациентката му влязоха във всекидневната. — И благодарение на превръзката количеството загубена кръв беше приемливо. Почистих всичко, превързах раната и бих на Аника инжекция с антибиотици. Освен това й дадох малко болкоуспокояващи и антибиотици, които трябва да взема два пъти дневно през следващите десет дни и нито ден по-малко. — Той се обърна към Аника, чиято лява ръка беше стегната в превръзка през рамото. — Нали разбра какво казах?
Тя кимна, усмихна се и го целуна по бузата.
— Благодаря ти!
Той цъкна с език и се обърна към Джак:
— Моля, грижете се за нея, защото тя самата не се справя особено добре.
— Ще се постарая — отвърна Джак.
— Добре тогава — каза доктор Сосименко и енергично потри ръце.
— Има и още нещо — обади се Аника, като нагласи ръката си в превръзката.
Доктор Сосименко се усмихна тъжно и рече на Джак:
— При милата ми Аника винаги има и още нещо. Тя е като онзи американски детектив, как му беше името — Коломбо. Той ме разсмива и е толкова умен!
— Чудя се дали би имал нещо против да ни дадеш името и адреса на твоя търговец на антики — невъзмутимо продължи Аника.