— Значи за това става дума. — Аника се обърна с лице към нея. — Изпитваш чувство на вина, че си оцеляла.
— Не знам какво, по дяволите, изпитвам — отчаяно възкликна Али.
— Два дни преди седемнайсетия ми рожден ден се забавлявахме с гаджето ми и най-добрия ми приятел — започна да разказва Аника. — Водех ги от купон на купон и все повече се напивахме. И изведнъж, когато се качвахме в колата, за да отидем на поредния купон, реших, че ми е омръзнало. И до днес не знам какво се случи. Сякаш беше щракнал някакъв ключ и видях трима ни от друга гледна точка. Сякаш се носех над тялото си и просто безстрастно наблюдавах случващото се. Внезапно осъзнах колко глупаво е всичко това — ходенето по купони, пиянството, повръщането, за да пиеш отново. Какъв беше смисълът? Затова реших, че за тази нощ ми стига. Гаджето ми се съгласи, без съмнение защото не искаше да пропусне възможността да се качи отгоре ми, но приятелят ми Юрий, който беше „царят на купона“, нали такъв е изразът, беше готов за още.
Али усети страшно предчувствие в стомаха си, ужасяващо надигане на мрачни и опасни мисли, които носеха в себе си отровните семена на самоубийството.
— Да.
— Само аз имах кола, така че Юрий каза, че ще върви пеша до следващия купон. Молих го да не го прави, но той настояваше — мястото не беше далеч. Той каза, че така ще изтрезнее достатъчно от нощния въздух, за да се наслади на удоволствието да се напие отново.
Аника се изправи пред огледалото, както преди малко беше направила Али.
— Това беше последният път, в който видях Юрий жив. Блъснал го камион, който се движел с висока скорост. Казват, че изхвръкнал на шест метра височина във въздуха. Можеш да си представиш какво е останало от него, когато се е приземил. — Тя поклати глава. — Питах се отново и отново какво би се случило, ако не се бях прибрала у дома, ако бях закарала трима ни на следващия купон? Нямаше ли Юрий да е още жив?
— Или колата ви можеше да бъде ударена от камиона и всички да загинете.
Аника се втренчи сурово в отражението си в огледалото. След това кимна. Когато се обърна, видя, че Али плаче открито и неконтролируемо. След известно време се успокои. Когато понечи да развие ръкава на ризата си от превръзката, Аника я спря.
— Недей — каза тя. — Искам да остане.
11.
Защо чувствата — най-дълбоките и важните — са неясни и замъглени, сякаш филтрирани през рибарска мрежа или сито? Този въпрос си задаваше Джак, докато седеше върху капака на тоалетната чиния. Душът течеше, а той набираше номера на мобилния телефон на Шарън. Полунощ в Киев означаваше пет следобед у дома, във Вашингтон. Тя не вдигаше, което можеше да означава всичко, включително и това, че наблюдава как номерът му се появява на нейния дисплей и просто решава да не му отговори. Това би било типично за Шарън, за предишната Шарън, която през последните седмици беше започнала да се появява отново.
Пробва и на домашния телефон, но резултатът беше същият, и той не остави съобщение. Какво можеше да й каже? Усещането за нея беше започнало да избледнява, сякаш тя беше направена от целулоидна лента, изложена на слънчева светлина. Ема, която беше мъртва от пет месеца, беше по-ясна в мислите му, толкова ясна, че сякаш двамата се намираха от двете страни на тънко, прозрачно, но нечупливо стъкло.
Изключи телефона, сложи го отстрани на мивката и влезе под душа. Почти изстена на глас. Горещата вода върху болезнено напрегнатите му мускули беше толкова приятна, а сапунът отмиваше слоевете пот и мръсотия от тялото му. Под ноктите му имаше черна като мастило кръв. Докато ги почистваше, той сякаш преживяваше отново всичко, което му се бе случило, откакто напусна хотела в Москва и се отправи на налудничавата си донкихотовска мисия да спаси Аника. Оттогава едва не го бяха убили, беше застрелял двама мъже, за малко щеше да го залови полицията, беше намерил голо момиче, убито по странен начин, беше спасен от врана и се бе измъкнал на косъм от засада на СБУ.
Подложи лицето си под струята. Леките удари на капките бяха като докосването на ръцете на масажистка. Имаше все повече въпроси, на които трябваше да намери отговор, като например защо СБУ бяха направили засада при дачата на Карл Рочев? Дали бяха влизали вътре и бяха видели убитата жена? Вероятно не, иначе в къщата щеше да е пълно с криминолози. Тогава защо бяха там? Кого чакаха? Рочев, някой негов съучастник или Джак и Аника? Последното бе смразяваща възможност. Но ако това беше така, как СБУ бяха разбрали, че те двамата ще дойдат там? Единственият човек, който знаеше къде отиват, беше дядя Гурджиев. Изглеждаше абсурдно да го подозира, но все пак Джак си отбеляза тази вероятност. Освен това оставаше загадката със снайпериста на СБУ, който беше прострелял Аника — защо не беше продължил да стреля по тях, докато бягаха с колата?