Не го измъчваше конкретно нито един от тези въпроси, а всички заедно, и през цялото време уникалният му мозък работеше върху цялостната картина, сякаш беше кубче на Рубик. Въртеше случките една след друга, за да ги види в три измерения и така да открие правилното им място в пъзела, който трябваше да нареди.
Спря водата. Дръпна завесата, протегна се да вземе хавлиена кърпа и видя Ема да седи на същото място, където самият той бе седял преди малко, докато се опитваше да се обади на Шарън. Джак придърпа кърпата около себе си, сякаш дъщеря му бе още жива.
— Здравей, татко. — Гласът на Ема беше тих, почти като звука от капките вода от душа. — Мама не е у дома.
— Ема. — Той почувства как коленете му омекват и се отпусна на ръба на ваната. — Ема, ти ли си наистина или си само в главата ми? — Беше ли това видение на Ема само проява и по-реален израз на неговите мисли?
Ема или видението на Ема кръстоса крак върху крак.
— Ти си на тъмно място, татко — толкова тъмно, че нищо не виждам. Не знам дали ще мога да ти помогна там.
— Всичко е наред, скъпа. — В очите на Джак проблясваха сълзи. — Това не е твоя работа. Време е да си почиваш.
— Ще почивам — отвърна Ема, — когато съм мъртва.
Вниманието му бе привлечено от почукване на вратата.
— Джак, трябва да пишкам — чу се гласът на Али от другата страна.
Той се изправи.
— Сега излизам.
Но когато погледна към мястото, където само допреди миг седеше дъщеря му, тя беше изчезнала като призрачен дим.
С Аника не бяха обсъждали кой къде ще спи, но той не видя на дивана да са оставени чаршафи или възглавници, така че бутна вратата на по-голямата от двете спални, която беше полуотворена като въпрос или покана. Стаята беше почти квадратна, на две от стените имаше прозорци, покрити със старомодни щори. През процепите проблясваше светлината от улицата и рисуваше редици от успоредни ленти по единия от тапицираните столове, по избелелия стенен килим, нагоре по страната на леглото и върху приблизително една трета от него. Лампата на тавана не светеше, но една нощна лампа хвърляше петно от светлина върху незаетата част от леглото, което всъщност се състоеше от две легла, събрани заедно.
Кувертюрата и одеялото бяха избутани в долната част на кревата. Аника лежеше с гръб към него, завита с горния чаршаф. Не си беше направила труда да среши косата си, ето защо тя беше доста чорлава и минаваше по бузата й, извиваше се надолу по врата й, за да покрие рамото и плитката вдлъбнатина между плешките й. Ранената й ръка лежеше върху бедрото, над чаршафа. В полумрака не можеше да е сигурен, но му се стори, че все още е увита в ризата на Али.
Джак размота хавлията, извади някои от новите си дрехи и облече тениска и долни гащета. В момента, в който седна на леглото, го заля вълна на изтощение. Сякаш всеки мускул от тялото му крещеше за почивка. Пъхна се внимателно под завивките, за да не събуди Аника, изключи лампата и положи глава върху възглавницата. Лентите светлина откъм улицата, които се процеждаха през щорите, станаха по-отчетливи и заприличаха на стълба или мост към света на Ема, какъвто и да беше той и където и да се намираше.
Той бавно успокои дишането си, но не можеше да заспи, както често се случва, когато човек е изтощен. Макар тялото му да копнееше за почивка, мозъкът му беше под пара, зает с анализирането на ситуацията. От опит знаеше, че не трябва да се намесва в работата на дяволската машина в главата си.
Аника се размърда.
— Джак?
— Съжалявам, че те събудих — тихо каза той.
— Въздъхна.
— Така ли?
— Да — отвърна тя. — Защо въздишаш?
— Не знам.
Тя се завъртя по гръб и той видя лицето й, което беше наскоро измито и без остатъци от грим по него, осветено само от лентите светлина. Порази го колко привлекателна изглеждаше тя. Разбира се, беше красива, но той беше забелязал това още първия път, когато се срещнаха в бара на хотела. И какво е красотата? Големи очи, пълни, полуотворени и пленителни устни, дълбока цепка на бюста и кръшни бедра, от които да ти спре дъхът — всички тези фактори бяха повърхностни, достатъчно деликатни и мимолетни, за да бъдат лишени от силата си заради някоя грозна реплика, избухлив нрав или липсата на разбиране. Привлекателността обхващаше всички тези неща и още много други.