Той вдигна телефона и проведе няколко разговора. През това време Джак отиде да намери Али, която беше изчезнала зад една стъклена витрина, пълна с медни чайници и самовари. Откри я да разглежда лист хартия, който не беше компютърна разпечатка. На него имаше списък с доставките, които или бяха заминали през последните няколко дни, или предстоеше да бъдат опаковани и изпратени. До всеки артикул имаше и име. Тя посочи безмълвно към едно име, М. Магнусен, придружено от адрес, написани над артикул със следното наименование: „Три сулици (комплект) в оригинален елаегнус от около 1885 г., осигурени от Дж. Лач. — за незабавна доставка.“ Последното беше отбелязано в червено.
Като видя, че той се затруднява да прочете списъка, Али го накара да се наведе, за да прошепне в ухото му бележката заедно с името и адреса на получателя.
Джак я накара да върне бележката там, откъдето я беше взела, след това я хвана за ръка и я поведе обратно към предната част на магазина.
Бойер тъкмо поставяше обратно слушалката.
— Боя се, че нямах късмет — неискрено се усмихна той.
— Няма значение — намеси се Джак. — Благодаря за времето, което ни отделихте. — Той взе оръжието на убийството и се обърна към Аника. — Закъсняваме за среща. Доктор Сосименко трябва да смени превръзката ти.
Аника спокойно се включи в играта, макар вероятно да беше изненадана не по-малко от Бойер.
— О, да. Така се унесох тук, че напълно забравих за нея. Хайде, скъпа — каза тя на Али, хвана я за ръката и се отправи към вратата, следвана от Джак.
— За какво беше всичко това? — попита Аника, когато вече бяха навън.
— В колата! — отсече Джак. — Бързо!
Подхвърли ключовете на Аника и тя се мушна зад волана, той седна до нея, а Али се настани на задната седалка.
Аника запали, вмъкна се в уличното движение и попита:
— Имаме ли някаква посока или известно време да се въртя в кръг?
— Върти се в кръг — отвърна Джак, докато се взираше напрегнато в страничното огледало.
— Това беше шега, Джак.
— Знам, но искам да се уверя, че не ни следят.
— Добре — рече тя и зави надясно на първия светофар, — предавам се.
— В задната част на магазина Али намери товарителница за сулици с калъф, които трябва да бъдат доставени на клиент на име М. Магнусен.
— Което означава, че Бойер ни излъга — кимна Аника.
— Тогава на кого, по дяволите, се обади той? — попита Джак.
— На СБУ или на ченгетата? — предположи Аника.
— Или може би на този Магнусен, който е поискал от него да следи за всеки, който се появи с копие за пробиване на белия дроб.
— Мислиш, че той е убиецът ли? — каза Али, привеждайки се напред с лице между тях.
— Точно така, ти нали чу Бойер да казва, че само една сулица е безполезна. Магнусен е поръчал нов комплект от копията, защото е използвал едно от своя, за да убие любовницата на Рочев.
— Но защо някой би използвал такова нещо, за да извърши убийство? — попита Али.
— Мислиш ли, че полицията знае какво да търси? — обади се Аника, като отново зави надясно. — Това само ще ги обърка.
— Освен ако — предположи Джак — някой друг, а не полицията, е намерил тялото. Някой достатъчно умен…
— … или достатъчно заинтересован — прекъсна го Аника.
— Да — продължи Джак, — заинтересован да проведе разследването.
— Ето защо — добави Али — той е дал на Бойер инструкции да му се обади, ако някой дойде да разпитва за това.
— Между другото — прекъсна я Джак, — виждаш ли онзи тъмен седан две коли зад нас? Наистина ни следят.
Аника се оказа също толкова умела в отърваването от „опашки“, колкото и Джак. Помисли си, че това е едно от предимствата на обучението й във ФСБ. Ала той така и не можеше да се сети за друго.
Тя прекара следващите десет минути в усилия да приспи бдителността на преследвачите, за да се убедят, че не са били забелязани, преди да мине на червено и така да предизвика цял хор от клаксони и свирещи спирачки. Зави надясно и почти веднага след това наляво в една толкова тясна уличка, че едва не откърти страничните огледала на колата. След като измина една трета от уличката, тя загаси двигателя и тримата зачакаха. Четирийсет секунди по-късно черният седан профуча покрай тях и Аника веднага включи двигателя, пусна съединителя и се отправи към далечния край на уличката, където зави наляво.