Независимо какво беше личното му отношение по въпроса, всички присъстващи знаеха, че президентът няма избор.
Карсън потърси с поглед малкото момче, но него вече го нямаше, вероятно бе напъхано на задната седалка на някоя от анонимно изглеждащите лимузини. Дали още плачеше или за пред семейството си отново беше сложило на лицето си маската на спокойствие? „Всичко ще бъде наред“, помисли си Карсън. След това вниманието му се насочи обратно към темата на разговора и той въздъхна.
— Генералът е прав. За момента ще забравим за този разузнавателен доклад и онова, за което разговаряхме тук днес, не бива да се разпространява. — Той се обърна към началника на ЦРУ. — Боб, междувременно нека твоите хора продължат да работят по този бюлетин. Искам подробности. Ако и когато момчетата ти открият решаващи доказателства, ще действаме, но нито миг по-рано. И, Денис, продължавай разследването на смъртта на Лойд с всички възможни средства. Ако в нея има нещо нередно, искам да го узная веднага. Разбрахме ли се? — Той кимна. — Добре. Благодаря ви, господа, за вашия ценен принос и мненията ви. Сега е време да се върна в Москва. Генерале, имате по-малко от два часа да се приготвите и да отлетите за „Андрюс“. Искам да сте с мен, когато отново се срещна с президента Юкин. Денис, ти ще дойдеш с мен.
Веднага щом се качиха в президентската лимузина на път за военновъздушната база „Андрюс“, Карсън се обърна към дългогодишния си довереник Денис Пол и потупвайки бюлетина на ЦРУ върху крака си, каза:
— Ако трябва да съм честен, Дени, този доклад ме разтревожи — особено плановете на Юкин за Украйна. Нахлуването в Грузия само по себе си беше достатъчно лошо, но ако той реши да действа срещу Украйна, как бихме могли да наблюдаваме, без да се намесваме?
— Докладът е на разузнаването и като всички разузнавателни сведения не бива да бъде приеман като абсолютна истина — отвърна Пол и се облегна в луксозната седалка. — Освен това след шест години на постоянни битки нашите военни трябва най-сетне да бъдат изтеглени от бойните полета. Хората имат нужда да се отпуснат малко. Но дори и сведенията от разузнаването да са верни, това не би променило нищо, нали? Намеренията ви са официално документирани и позицията ви е ясна. — Той извади пура от джоба на сакото си, захапа я и започна да търси кибрит или запалка. — Няма значение какви действия ще планира или предприеме Юкин. Няма значение и дали харесвате или мразите кучия син. Споразумението трябва да бъде подписано, и то възможно най-бързо.
— Съгласен съм, но Брент ме кара да претупам второстепенните точки от преговорите.
— Не му обръщайте внимание — твърдо предложи Пол. — Трябва да отбележа, че при подписано споразумение за сигурност ръцете на Юкин ще са вързани. Той няма да може да следва сценария, очертан от Боб — не и ако иска да сме негови съюзници. Не, най-добрият начин да предотвратим руската експанзия е да изпълним последователно обещанията ви по възможно най-бързия начин.
— На власт съм по-малко от деветдесет дни и ръцете ми вече са мръсни — заяви Карсън и захвърли папката настрани.
— Мръсните ръце са част от политиката — отбеляза проницателно Пол, докато запалваше пурата си. — Номерът е човек да управлява, без да се безпокои за тях.
— Не, номерът е да ги миеш постоянно.
— Лейди Макбет е опитала това без успех — рече Пол, като доволно пушеше пурата си.
— Лейди Макбет е била луда.
— Струва ми се, че лудостта е присъща за политиката или поне свръхестествената способност да разсъждаваш логично, която може да се сметне за своеобразна лудост.
— Способността за логично разсъждение е отличителна черта на всички човешки същества — каза Карсън.
— Може и да е така — съгласи се Пол иззад облак от ароматен дим, — но не и в такъв широк мащаб.
— Така или иначе не за пръв път си цапам ръцете — изсумтя Карсън.
— А и двамата знаем, че няма да е и последният.
Пол се протегна, натисна бутона и стъклото, отделящо ги от предната част на колата, се плъзна на мястото си и така гарантира, че разговорът им няма да бъде чут дори от шофьора или от придружителя от Сикрет Сървис, който седеше до него.