— Като стана дума за това — подхвана Пол с тих глас, — искам да проведа разследване на всички в кабинета.
Президентът се изправи на седалката си.
— Подозираш ли някого? И в какво?
— В нищо и във всичко. — Пол извади пурата измежду зъбите си. — Ето как изглежда ситуацията от моята необичайна гледна точка, Едуард. Честно казано, не вярвам на никого от вътрешния ви кръг. Мисля, че Бенсън и Томсън са взели мерки да узнават за всеки ваш ход още преди да сте го направили.
— Дени, това, което казваш…
— Моля, оставете ме да довърша, сър — първите ви две инициативи бяха осуетени от Конгреса, което е неприятно поражение за един новоизбран президент. Припомнете си, че Лойд Бърнс ви уверяваше, че ще имате гласовете, които ще ви осигурят приемането на проектозакона, но необяснимо как се оказа, че той греши. Сякаш някой беше разговарял с подходящите конгресмени преди Бърнс, което би могло да се случи само ако опозицията знае за решенията, взети от кабинета ви.
Президентът въздъхна разтревожено.
— Стига, Дени. Познавам те отдавна, но това звучи абсурдно. Онова, което намекваш, е, че член на моя кабинет снася информация на враговете ми.
— Не го намеквам, господин президент, заявявам го съвсем недвусмислено и ясно.
— Въз основа на какво? На косвени доказателства и на поредица от временни неуспехи, които са съвсем нормални…
— С цялото ми дължимо уважение, Едуард, поредицата от неуспехи, с които се сблъскахме, са всичко друго, но не и нормални.
Президентът изсумтя раздразнено.
— Но за това може да има множество обяснения, които да са съвсем невинни.
— Невинността не е част от политиката, знаете това. И ако мога да добавя — в положението, в което се намирате, не можете да си позволите лукса да не обръщате внимание на подозренията. Ако съм прав, враговете ви вече са почнали да подкопават основите на вашия мандат. Трябва да ги пресечем, и то веднага.
Карсън обмисляше думите му известно време.
— Добре, Дени — кимна накрая той, — започни веднага, щом се върнеш в Белия дом. Събери екип и…
— Не. Цялата работа ще бъде свършена само от мен, неофициално и извън Белия дом. Не искам да оставям каквато и да е следа.
— Знаеш, че Джак би трябвало да се занимава със задача като тази — посочи президентът, като разтри слепоочията си.
— Разбира се, но двамата с вас го изпратихме по следата, която смятаме за паралелна.
— Не ми беше приятно да го лъжа.
— Вие не излъгахте, просто му спестихте част от информацията, и то поради дяволски важна причина.
— Джак е мой приятел, Дени. Той върна дъщеря ми. Дължа му много, надали някога ще мога да му се отплатя.
— Тогава доверете се на способностите му. — Пол угаси пурата си. — За момента това е единственото, което можем да направим.
Преплетени един в друг и обгърнати от нежния дъх на нощта, Джак и Аника си шепнеха тихо като привидения.
— Какво мислиш се случва отвъд тези стени — попита Аника, — в коридора и в другите апартаменти на сградата, на улицата отвън или в останалите части на града? Невъзможно е да разбереш, точно както е невъзможно да знаеш кой мисли за нас, кой планира как да ни проследи и да изтръгне тайните, които крием. — Тя се завъртя в прегръдката му. — Какви са тайните ти, Джак — онези, които държиш най-близо до сърцето си?
— Жена ми ме напусна, при това два пъти — отвърна Джак толкова яростно, че думите му прозвучаха почти като заплаха. — Кой, по дяволите, знае какви тайни се крият в човешкото сърце?
Аника изчака за миг, вероятно за да утихне гневът му, преди да попита:
— Какво се случи на дивана под тибетската мандала?
Джак затвори очи за момент, усещайки силните удари на сърцето си.
— Нищо не се е случило.
— Значи разговаряше с дух, така ли?
— Разговарях с една тайна.
— Тайна, която Али знае.
— Тя и аз, да.
— Това само потвърждава думите ми. Знаем толкова малко, по-малко, отколкото изглежда очевидно, по-малко, отколкото си мислим. — Тя сложи дланта си върху вътрешната страна на ръката му и я плъзна надолу, проследявайки вените му. — И така, ти няма да ми разкриеш своята тайна, но аз мога да се обзаложа, че тя няма нищо общо с жена ти или по-точно с бившата ти жена, защото сега тя е просто една дума, а думите избледняват невероятно бързо. Свързана е с дъщеря ти, с Ема. — Пръстите й се преплетоха с неговите. — Тя ли беше на дивана? Там ли е и сега?