— Някой трябва да изтрие тази самодоволна усмивка от грозното му лице.
— И ти ще си тази, която ще го направи, а? — рече Кириленко и изплю гъста розова храчка върху голия бетонен под. — Буйна, избухлива, не се поддава на контрол — с една дума, класически случай на проблем с овладяването на гнева, — всички доклади за теб се оказаха верни.
— Ако с това имаш предвид, че е невъзможно да бъда контролирана, си дяволски прав — заяви Аника, като се отскубна от Джак и се хвърли с глава напред към детектива.
Али застана между двамата и принуди Аника да погледне към нея, вместо към Кириленко, и така да овладее гнева си. Миг по-късно, когато се поуспокои, Аника сложи ръка върху бузата й и кимна с благодарност.
За пръв път Кириленко погледна към Джак.
— Онова, което не мога да разбера, е защо си с това толкова опасно същество. Тя е убийца.
— Всички тук сме убийци, Кириленко — отбеляза Аника.
— Ами момичето?
— Не я забърквай в това — заяви Джак и застана до Аника.
— Вече е твърде късно — рече Кириленко. — От моя гледна точка тя е също толкова виновна, колкото и вие двамата. — Той дръпна глава по-далеч от оголените зъби на Аника. — Накрая ще плати същата цена като вас — това ви го обещавам.
— Виждаш ли, какво ти казвах? — Аника се изправи с ръце на хълбоците. — С човек като него можеш да се разправиш само по един начин.
— Да, разбира се, точно така, убийте ме — озъби се Кириленко. — Това е единственият начин да ме възпрете да ви прибера или да ви убия заради престъпленията ви.
— Не сме извършили никакви престъпления — отвърна Джак.
— Всички така казват — поклати глава Кириленко. — Искало ми се е поне веднъж да се изненадам, но не, вие, убийците, за съжаление сте толкова еднакви, като ято гарвани.
— Трябва да има и друг начин — каза Джак, без да обръща внимание на думите му. — Просто трябва да го открием.
— Пожелавам ти късмет — сви рамене Аника. — Не знам за теб, но аз не възнамерявам да съм тук, когато охраната се появи, за да провери всички празни стаи.
Джак я хвана през кръста и почти насила я завлече в далечния ъгъл на стаята.
— Да спрем това безумие — тихо и заговорнически се обърна Кириленко към Али. — Развържи ме и аз ще се погрижа да не те арестуват и хвърлят в затвора.
— Ти си този, който в момента е затворен — отвърна Али, — и затова се опитваш да се пазариш.
Тя пристъпи към Кириленко, който й се хилеше като маймуна. Изглежда беше сигурен, че я е преценил точно.
— Няма да бъда вечно затворен и когато се…
— Мислиш, че аз съм слабото звено и можеш да ме уплашиш, но аз не се страхувам от теб.
— Али — остро я прекъсна Джак, — моля те, сложи ухо на вратата. Ако чуеш някой да идва, ни кажи.
— А би трябвало да се страхуваш. — Кириленко щракна със зъби към Али като шимпанзе или крокодил. — Ако не ме слушаш, кълна се, че ще ти отхапя главата.
— Али… — предупреди я отново Джак.
Момичето погледна надолу към Кириленко, изплю се в лицето му, след което се обърна, прекоси малката стая и послушно сложи ухо на вратата.
— Сам си го изпроси — засмя се подигравателно Джак на руснака, преди да се обърне отново към Аника и тихо да й каже: — Няма да го убиваш и дума не може да става за това. А и той знае нещо.
— Ами ако просто се преструва, че знае нещо?
— А ако не е така?
Но вниманието на Джак вече беше насочено другаде. Той наблюдаваше Али, която щом чу разговора им, се отдалечи от вратата. Тя тръгна обратно към Кириленко.
Аника забеляза възбудата на Джак и се обърна да види какво става.
— Какво, по дяволите, прави тя? — прошепна рускинята.
— Али, дръпни се от него — остро нареди Джак и тръгна към нея.
Но преди да успее да стигне до нея, тя размаха пред лицето на Кириленко мобилния телефон, който беше вдигнала от пода на коридора, докато другите влачеха тялото му до стаята, в която бяха сега.
— Ти трябва да си уплашеният — заяви тя. — Държа живота ти в ръката си.
— Какво мислиш, че правиш? — попита Джак и я дръпна назад.
— Пропусна това — отвърна тя и постави телефона в ръката му.