Колкото и да бе странно, той никога досега не се бе замислял за тази слабост в обществото им. Прекалено зает бе да се бие в челните редици във войната, за да се притеснява за проблемите на расата.
Човече, няколко простички следователски процедури биха им помогнали толкова много.
Акс тръсна глава, сякаш за да се съсредоточи.
– За персонала търси червено по дрехите. Обикновено се държат по периферията, освен ако няма нарушение на правилото за съгласие или нещата излязат извън контрол, в който случай те незабавно прекратяват онова, което става. И под „извън контрол“ имам предвид всичко по-сериозно от мъничко кръв.
– Има ли камери?
– Вероятно, но не мога да ти кажа къде, нито как да стигнеш до тях.
Нито как да пресее стотици часове записи... което би било неизбежно, като се имаха предвид размерите на това място и колко нощи бяха изминали.
Мамка му.
На това му се казваше игла в копа сено. И като се имаше предвид какво бе заложено на карта, това го успокояваше толкова, колкото и нож, опрян до гърлото.
И все пак в миналото се бе справял и при по-неблагоприятни изгледи.
– Да влезем по-навътре – каза той, обвивайки ръка около своята шелан. – Трябва да видим всичко.
40
– Има места... места, където можем да отидем.
Докато изричаше тези думи в ухото на Парадайз, Крейг съвсем ясно си даваше сметка колко близо е до ръба. Ала колкото по-дълго тя танцуваше, притисната в него, толкова повече сексът завладяваше ума му, правейки здравия му разум на нищо и превръщайки го в пещерен човек. Никакво бельо? Мамка му. Трябваше да получи още от нея, така че, да, време бе да изчезнат в задната част, където, както го беше осведомила Ново, имаше самостоятелни тоалетни, които можеха да използват. Това беше единственият начин, по който можеха да се усамотят тази нощ. Призори Парадайз трябваше да се прибере у дома, а не можеше да го вземе със себе си... не и без да разкрие истината за него, което би я поставило в адски странна и преждевременна ситуация с баща й.
А той по-скоро би умрял, отколкото да я заведе в дупката, където живееше.
Мамка му, ако скоро не получеше освобождаване, щеше да изригне.
В панталона си.
– Заведи ме – простена Парадайз.
Крейг я улови за ръка и я поведе сред множеството. Докато минаваха покрай сепарето, където Ново танцуваше в скута на Бун (и като нищо му даваше първата му ерекция в живота), Крейг й помаха с ръка.
Тя му отвърна със същото... както и с един адски многозначителен поглед.
Самостоятелните „тоалетни“ се намираха под втория полуетаж и когато влязоха в сумрачния коридор с черни стени, Крейг видя, че наоколо е пълно с безброй затворени врати. Дискретни знаци „Заето“ висяха на първите седем, покрай които минаха. На осмата им излезе късметът.
Той задържа вратата отворена, изръмжавайки, когато Парадайз мина покрай него, за да влезе в малката, застлана с плочки стая. Имаше кабинка за тоалетна, умивалник и пейка и квадратното тясно помещение бе учудващо чисто. Разбира се, в средата имаше хлътнал канал и пръскачка на тавана.
Вероятно миеха с белина всяка нощ.
След като се увери, че вратата е заключена както трябва, Крейг я сграбчи и я притисна към себе си; алчните му ръце се пъхнаха под дрехите й, наслаждавайки се на пълнотата на гърдите й, гладката кожа на дупето й, влажната горещина на сърцевината й. Целуваше я несдържано и тя му отвръщаше със същото, и господи, човек би могъл да се закълне, че тази сутрин не бяха прекарали три часа, довеждайки се до оргазъм след оргазъм по телефона.
Ала на живо... на живо бе съвсем друго.
А после тя заотстъпва назад, притегляйки го след себе си, водейки го към умивалника.
С изяществото на танцьорка, Парадайз сложи дупето си на плота... и като сви колене, подпря високите си токчета на стената в нишата.
Предлагайки му спираща дъха гледка на черните си чорапи, стигащи до средата на бедрата й, и гладката й, лъскава, гола женственост.
– Знаеш какво искам – заяви тя. – И като никога, то не е устата ти там долу.
Крейг се олюля, сигурен, че моментът беше настъпил: волята му бе изгубила битката, либидото ревеше в главата му, пречейки му да мисли ясно, и мамка му, онова, което виждаше...
– Сигурна ли си? – измърмори той.
Докато разкопчаваше дънките си.
– Да не искаш да ти се моля?
– Не, иначе бих свършил още сега.
Крейг се огледа и не видя камери. Което не означаваше, че не бяха скрити някъде.
– Ще ми се да имаше друго място, където да го направим.
– Сякаш ме е грижа къде сме.
С тези думи тя разкопча блузката си и я разтвори, а после смъкна чашките на сутиена си надолу, предлагайки му щръкналите си корави гърди. Русата й коса бе разпиляна около раменете, сините й очи бяха полупритворени и когато тя прокара език по устните си, връхчето на пениса му пламна така, сякаш всеки миг щеше да изригне.