Изведнъж двамата си размениха местата, Крейг сграбчи Пейтън за раменете, завъртя го и го блъсна в стената така, сякаш възнамеряваше да строши бетона с него.
– Ама че дивотия – долетя провлечен мъжки глас.
Парадайз погледна назад и видя Акс, облегнат на прага на общата стая с невероятно отегчено изражение, скръстил ръце на гърдите си.
Парадайз присви очи срещу него.
– Трябва да ги спреш.
Една от гарвановочерните му вежди подскочи.
– Нима?
– Да! Ще ги изключат от програмата!
– И какво ме засяга това?
Парадайз трябваше да си заповяда да не изтрие с шамар сардоничното изражение върху лицето му, наполовина покрито с пиърсинги.
– Би искал някой да ти помогне, ако беше на тяхно място.
– Аз не бих се сбил заради теб. Не се засягай, но да те изпукам, би било същото, като да правя секс с манекена от някоя витрина. Ти си красива, но в леглото няма да струваш нищо.
Челюстта на Парадайз увисна.
– Това е най-грубото нещо, което някога са ми казвали.
– Значи, си точно онова саксийно цвете, за което те смятах. А това, че си обидена, с нищо не променя истината.
Парадайз се обърна към Бун и отвори уста, но той поклати глава – не, не и аз.
– Какво ви има на всичките? – попита тя.
Поне боят започваше да замира... или пък не: Крейг сграбчи Пейтън през кръста и го метна на пода; двамата се счепкаха, а босите им крака скърцаха по лъснатия под.
И точно в този миг се появиха Бъч и Рейдж.
Парадайз улови главата си в ръце и зачака да се разнесат викове. Ако това се случваше в армията на човеците, за която беше чела и беше гледала по филмите, вероятно всички щяха да отнесат наказание за станалото. Може би щяха да я изхвърлят като подстрекателка, въпреки че не бе направила нищо, освен да подхвърли една притеснена забележка.
Може би щяха да накажат само Пейтън и Крейг.
След като на единия, а може би и на двамата им махнеха гипса.
Когато не се случи нищо и двамата продължиха да се бият, Парадайз погледна братята през пръстите на ръцете си. Те стояха настрани и си приказваха, докато гледаха ставащото. А после Рейдж кимна и те си стиснаха ръцете.
Парадайз потърси с поглед останалите от групичката... и установи, че до един бяха изчезнали в общата стая.
Мина известно време, преди Пейтън най-сетне да изгуби.
Един лошо преценен опит да удари противника си с глава и челото му се заби право в циментовия под. В коридора отекна ужасяващ звук, сякаш някой беше изтървал топка за боулинг върху каменна плоча... и тялото му се отпусна, сякаш костите му се бяха превърнали в течност.
Крейг го блъсна настрани и рухна по гръб, задъхан, кашлящ, триещ кръвта от очите си.
– Колко каза? – обърна се Рейдж към Бъч.
– Петачка.
– По дяволите, мислех, че моето момче ще се справи по-добре. – Рейдж бръкна в джоба си и измъкна черен портфейл. Извади една банкнота и я плесна върху дланта на Бъч. – Двойно или нищо за следващото сбиване.
Парадайз се дръпна назад, когато те се обърнаха и се отдалечиха, сякаш нищо не се беше случило.
– Вие шегувате ли се! – прошепна тя под носа си.
Искаше й се да извика след тях, че Пейтън все още лежи в несвяст на пода... не, чакай. Той простена и се обърна по гръб.
Поне беше жив, помисли си Парадайз и се приближи до него.
– Какво не е наред с теб, по дяволите? – попита тя. – Искаш да те изритат ли?
Е, вярно, тази заплаха вероятно би прозвучала по-стряскащо, ако двамата им преподаватели бяха направили нещо повече от това, да се обзаложат кой ще спечели проклетото сбиване.
Двамата мъже вдигнаха замаяни погледи. Господи, изглеждаха толкова зле, колкото предишната нощ, ако не и повече. И на двамата щяха да им излязат синини под очите, а устната на Крейг беше цепната толкова дълбоко, че вероятно щеше да се нуждае от шевове.
– Добре... съм – измърмори Пейтън и изплю малко кръв.
– Да – изфъфли Крейг. – Съвсем добре.
Което прозвуча по-скоро като сфсем допре.
– Кажете ми – сопна се Парадайз – колко пръста виждате?
И като вдигна ръка, тя даде възможност на двамата задници хубавичко да се съсредоточат върху факта, че им показва среден пръст. След което се обърна и отиде да потърси някой в униформата на лекар... на медицинска сестра...
Мамка му, на чистач.
Ясно бе, че коридорът трябваше да бъде изчистен... и всеки, въоръжен с метла, би могъл да започне от двамата боклуци, които бяха оплескали всичко.
16
След двайсет и две минути, два шева на устната и едно бързо хапване, Крейг стоеше насред спортната зала заедно с останалите шест души в класа му. Е, не стоеше отпред, нито пък в средата на редицата им, по-скоро настрани и малко назад. Освен това се олюляваше лекичко.