След като двамата с Бъч се прибраха, тя беше показала странния, подобен на ключ предмет на голяма част от братята, но никой от тях не го беше разпознал. Вишъс дори бе опитал с търсене на изображение в интернет... без никакъв успех.
Докато двамата с Бъч си легнат, Мариса бе толкова изтощена, че заспа в мига, в който сложи глава на възглавницата.
Това обаче не беше траяло дълго.
Около три часа следобед се беше събудила и бе останала да лежи по гръб, взирайки се в мрака, докато Бъч похъркваше тихичко до нея.
Беше точно както той й беше казал. Образът на непознатата жена бе изплувал върху тавана, фотографски монтаж, от който очите й плувнаха в сълзи. А най-тъжното бе, че желанието да заплаче бе станало още по-силно, когато се бе замислила за тях с Бъч.
Което беше истинска лудост.
Между тях всичко беше наред. Той не би могъл да я подкрепя повече – беше я придружил при Хавърс, помагаше й в усилията й с ключа, проявяваше разбиране към чувствата й.
– Започвам да си губя ума – каза тя.
– Затова съм тук.
Мариса вдигна рязко глава.
– Мери, здравей... извинявай, говоря си сама. Толкова съм объркана.
Жената на Рейдж влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
– Да, и аз останах с такова впечатление... няколко пъти те повиках, без никакъв отговор..
Мариса се облегна в стола, отметна косата над раменете си и се усмихна с усилие.
– С какво мога да ти помогна?
– Би могла да поговориш с мен. — Мери се настани на стола пред бюрото. – Тревожа се за теб.
– О, господи, не се притеснявай за това. Тук има толкова хора, които наистина се нуждаят от помощта ти...
– На добри самаряни като нас двете им е трудно да си вършат работата както трябва, ако не обсъждаме тежките случаи. Това е факт. Искам също така да ти напомня, че съм ти приятелка.
В последвалата тишина, Мариса не сподели за работата, върху която не успяваше да се съсредоточи, защото в главата й ставаше нещо. Не сподели и за деня, който беше прекарала будна. И най-сетне, не каза нищо за странната дистанцираност, промъкнала се между тях с Бъч.
– Не мога да престана да мисля за нея – избъбри тя и в същия миг сълзите най-сетне рукнаха. Тя изруга и си взе носна кърпичка. – Не искам да говоря за това.
– Разбирам – меко каза Мери. – Вярвай ми, имам достатъчно личен опит в задържането на нещата вътре в себе си. Не е добра стратегия.
– о, я стига, ти си най-самоактуализиращият се човек, когото някога съм срещала. Ако ти не умееш да споделяш, значи, никой не го умее.
– Ти виждаш само сегашното ми Аз, Мариса. Не ме познаваше преди. Пък и дори сега понякога ми е трудно, като на всички останали.
Мариса попи очите си с кърпичката и с усилие преглътна нов порив да заплаче.
– Как се справяш с това?
– С трудностите? Говоря за тях. Говоря с Рейдж. Записвам си някои неща.
– Не... със започването на чисто.
– Моля?
Мариса махна с носната кърпичка.
– Приказвам глупости. Забрави...
– Имаш предвид това, че животът ми свърши, а после започнах нов, когато се събрах с Рейдж?
Господи, сърцето й думкаше толкова силно, и то без никаква причина.
– Да. Точно това имах предвид.
Мери кръстоса крака и задъвка долната си устна; докато тя се опитваше да подреди мислите си, Мариса се взираше изучаващо във ведрото й лице, наскоро подстриганата на черта кестенява коса и аурата й на спокойна увереност.
Да, помисли си Мариса, Рейдж беше прав. Мери беше невероятно красива... не по зашеметяващия начин на някоя кралица на красотата, не и по кльощавия, анорексичен начин на някой фотомодел, нито дори като готиното съседско момиче. Мери беше като сиянието на накладен огън, бумтящ в мразовита зимна нощ, топъл и вдъхващ живот, запленяващ и озаряващ.
Нищо чудно, че братът я обожаваше.
Мери изпусна дъха си и започна:
– Мисля, че за мен е различно, тъй като умирах... знаех, че си отивам. Макар да не разбрах от самото начало, че ракът се е върнал, бях се подготвяла за деня, в който ще ми го съобщят. Така че просто се отписах. Събрах си умствения и емоционалния багаж, взех си билета, готова бях да си тръгна. Искам да кажа, майка ми я нямаше, не бях успяла да създам истинска връзка с никого на света... нямах нищо, така че нямаше какво да оставя зад себе си, ако в това изобщо има някакъв смисъл.
Мариса си помисли за нощта, когато брат й я беше изгонил от вкъщи заради това, че излизаше с Бъч.