– Е, така е, но в този епизод си махна перуката и можеш да видиш белега. Като нищо един от най-значимите и влиятелни моменти в историята на телевизията.
– А пък аз си мислех, че това е кацането на човек на Луната или нещо такова.
Ласитър я погледна.
– Я чакай, да не би двукраките плъхове да са отишли на Луната? Поднасяш ме. Та те дори не могат да решат колко е часът, непрекъснато си сменят часовниците от сезон на сезон. Да не забравяме и простотиите със здравето им – яж това и ще живееш по-дълго, не, забрави, то ще те убие, в действителност трябва да направиш ето това. Интернет тролове. Отвратителни проповедници и политици. И най-добре изобщо да не подхващам темата за дупките по пътищата. Защо не си оправят пътищата?
Мариса отметна глава назад и се разсмя.
– Та ти дори не шофираш. Нито пък те е грижа за което и да било от тези неща.
Падналият ангел сви рамене, при което златните му пиърсинги и верижки пробляснаха като слънчеви лъчи.
– Просто повтарям нещата, за които говорят във вечерните новини.
Мариса поклати глава с усмивка. Тъкмо се канеше да го попита какво прави, освен дето заема място на дивана пред телевизора и по обяд се пече на слънце винаги когато не е облачно... ала в този миг очите им се срещнаха и тя видя, че неговите бяха съвършено сериозни. Докато ангелът отново насочваше вниманието си към екрана, тя осъзна, че беше доловил настроението й и правеше всичко по силите си, за да я ободри.
– Ти си окей, Лас – меко каза тя. – Знаеш ли го?
– Аз съм повече от окей. Аз съм не-вееееро-я-тен – пропя той. – Означава ли това, че искаш да те запиша за дузина от моите календари?
С всеки друг от къщата Мариса би отписала въпроса като шега, ала с него?
– Не, не означава. Дори не знам какво представляват, но отговорът е „не“.
– Е, добре, половин дузина. Струват само пет долара. Трябва да си покрия разходите по отпечатването. Добрата новина? Не беше нужно да плащам на фотограф – направих снимките сам със селфи стик.
Мариса върна парчето пилешко, което беше набола на вилицата си, обратно в чинията.
– Действително си направил календар със свои снимки?
– Защо според теб си бях свалил панталона?
– Лас. Сериозно. Направил си си дванайсет голи снимки...
– Бандаж. Носех бандаж, не забравяй. Току-що направих снимката за декември край огъня. Толкова съм секси, че е направо ненормално.
Мариса плъзна поглед из стаята и потрепери при мисълта за това, на колко ли места си беше паркирал голия задник, преди най-сетне да си хареса огнището пред бумтящата камина.
– Откъде ти дойде подобна идея?
Ласитър направи физиономия.
– Колко нощи ни остават до края на годината? Трябва да си ги взема от „Кинко“ преди трийсет и първи декември.
Изведнъж Мариса съвсем ясно си представи как някаква нещастна служителка в клона на „Федекс“ вижда падналия ангел в цялото му почти голо великолепие.
Без никакво предупреждение, тя се разсмя толкова силно, че в очите й избиха сълзи. От хубавите.
И докато тя се отдаваше на нелепостта на ангела, Ласитър просто си седеше на дивана и гледаше „Мелроуз Плейс“, а по красивото му умопобъркано лице играеше лукава усмивчица.
Какъв ангел беше само – помисли си Мариса. – Истински ангел.
29
Когато излезе от скритата врата под голямото стълбище в имението, единственото, за което Бъч си мислеше, бе да намери своята шелан.
Звукът на смеха й бе едновременно начин да я открие и източник на огромно облекчение. Изглеждаше толкова разстроена от мига, в който се бе събудила от неспокойния си сън, товарът на онова, което я измъчваше, й придаваше вид на някой, който влачи след себе си роял.
Бъч прекоси фоайето с мозайка, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво, влезе в билярдната и...
Излегнат на дивана, Ласитър побърза да вдигне ръце.
– Обух си панталона. Бях добро момче.
Вампирските зъби на Бъч едва не се издължиха, горната му устна потръпна.
– Моля? И добре си помисли, преди да ми обясниш. Намираш се опасно близо до границата.
Мариса отпи глътка вино.
– Съвсем невинно е.
– Правя гол календар – обяви падналият ангел.
– Носеше бандаж.
– Всичко беше направено със селфи стик.
Докато двамата говореха един през друг, Бъч бе обзет от желание да си запуши ушите и да затвори очи.
– Знаете ли, май изобщо не искам да знам повече.
За която и да било от щуротиите на Ласитър всъщност. Копелето притежаваше способността да прави простото – сложно, а обикновеното – същинска лудост.
Беше си истинска дарба.
Само питай падналия ангел. Той ще ти каже.