– Усещаш ли ме върху себе си?
– Да... — изохка тя.
Много добре, значи, беше дошъл моментът да се спусне по-надолу. Не върху себе си обаче. Трябваше да свали ръка от пениса си, защото така свършваше почти незабавно и от това мозъкът му изключваше, а повече от всичко, повече от собствения си оргазъм искаше да се погрижи както трябва за нея.
Защото това бе всичко, което щяха да имат някога. Нямаше никакво намерение да й отнеме девствеността... и ако искаше да спази това решение, трябваше да се погрижи между голите им тела да има непреодолимо разстояние. Единственият безопасен начин да го направят като че ли беше по телефона. Тя щеше да си остане порядъчна жена и след онова, което предстоеше, защото да се докосва сама изобщо не можеше да се сравнява с това, някакъв неандерталец като него да проникне дълбоко в нея и да свърши няколко дузини пъти... и да отнеме на мъжа, за когото тя щеше да се обвърже, рано или късно, онова, което му принадлежеше.
Стига само никога да не оставаше насаме с нея достатъчно дълго, щеше да успее. А изобщо не се заблуждаваше – привличането им може и да беше взривоопасно, но след като подготовката им приключеше? След като всичко това свършеше (при положение че и двамата стигнеха до края)?
Всеки щеше да поеме по своя път. Дори и ако понякога се случеше да работят заедно.
За едно Крейг беше напълно сигурен – не можеше да й предложи семейно щастие. Особено след като се заемеше с истинската цел зад подготовката си: отмъщение. Над аристократите, оставили баща му да бъде убит от врага.
Нямаше да намери покой, докато не пролееше кръвта им.
– Плъзни пръсти по корема си – нареди той. – Какво има там?
– Колана на дънките ми.
– Разкопчай копчето.
– Да...
Разнесе се шумолене, последвано от гласа й.
– А сега?
– Ципа.
Ново шумолене. По време на което Крейг си представи как неговите пръсти го разкопчават и разтварят плата, а после устните му докосват дантелата на гащичките й. Или памука, както бе по-вероятно в нейния случай.
– Свали си дънките. Остави бельото.
Още шумолене.
Крейг не можа да се сдържи и като се улови под лекия чаршаф, който покриваше голото му тяло, плъзна ръка по протежението си. Ала когато връхчето на пениса му запари така, сякаш щеше да изригне, беше принуден да спре.
Стисна зъби и процеди:
– Сложи ръка между бедрата си, разтвори дългите си крака... хайде.
Искаше да го направи по-бавно, но беше прекалено алчен. Тя също: накъсаният стон, изтръгнал се от нея, го тласна над ръба и пенисът му се отказа да чака ръката му.
– Потъркай се – простена, докато ерекцията му подскачаше под чаршафа и горещи струи обляха корема му. – О, господи, Парадайз, потъркай се през памука... – Когато тя изкрещя, Крейг разбра, макар и в плен на собствения си оргазъм, че е съвсем близо. – Отдолу... бръкни отдолу, почувствай влагата и горещината... почувствай ги... о, господи... толкова е гладко...
Парадайз дишаше тежко, а после името му се изтръгна от гърлото й.
– Представи си устата ми там долу.
И тогава тя свърши. Също като него – за втори път. Слушаше я как си поема накъсано въздух и отново го изпуска, невероятен умоляващ звук, долитащ през слушалката.
Само звукът на оргазма й го накара да свърши за трети път. И четвърти.
– Не спирай – дрезгаво каза той, – почувствай езика ми, който те ближе, устните ми, засмукващи...
След известно време, когато всичко най-сетне свърши, двамата просто дишаха заедно.
По някаква безумна причина на Крейг му се прииска да бъде до нея и да я държи в прегръдките си... или нещо такова. И сам не беше сигурен. Единственото, за което си даваше сметка, бе изпепеляващият порив да се погрижи тя да бъде добре след онова, което се бе случило.
Това, че ги деляха мили, му се струваше истинско мъчение.
– Добре ли си? – попита я дрезгаво.
– О... да...
Доловил усмивката в гласа й, той се ухили широко... и страшно се зарадва, че е сам в мрака. Вероятно приличаше на пълен идиот.
– Красива си – чу се да казва. – Невероятна. Неповторима.
Парадайз избухна в смях.
– Ама че си смешен.
– Надали. Родил съм се без чувство за хумор.
– Наистина ли?
– Аха. Аз съм най-незабавният мъж, когото познавам, и никога не схващам шегите.
– Знаеш ли, сега като се замисля, май никога не съм те виждала да се усмихваш.
– И едва ли ще ме видиш скоро. – Пресегна се, отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади цигарите и запалката, които си беше купил, преди да се прибере в тренировъчния център. – И между другото – пуша.
Само след секс, едва не й обясни, ала по някаква причина точно сега не искаше да споменава, че някога е правил секс с друга.