— Така е. Познавате Пол, нали?
Те се поздравиха и Дилън попита:
— Е, каква е голямата тайна?
— Виж сам.
Броуди се обърна към бунгалото и ги поведе покрай него. Надолу по пътеката, в гъстата гора, имаше друго бунгало, подобно на първото. Дилън пресметна, че е на двеста метра по-нататък, но не се вижда от пътеката заради дърветата.
Броуди отвори вратата и влезе вътре заедно с Пол и Лили. Дилън ги последва и забеляза, че на прозорците е закован дебел, твърд картон, за да не се вижда нищо отвън.
— Беше ли отворено, когато дойде? — попита Лили.
— Официално, да. Неофициално, всяко бивше ченге знае как да влезе с взлом в нечий дом, без да нанася щети.
Броуди Ханкс не говореше много за времето си в полицията на Лас Вегас. Беше споменавал само, че бързо се издигнал по ранг, станал детектив сержант само за няколко години и после загадъчно бил уволнен. Не точно уволнен, но стъжнили живота му и се надявали, че той ще напусне.
Бунгалото беше в пълен безпорядък, както очакваше Дилън. Навсякъде бяха разхвърляни боклуци. На стените със спрей бяха надраскани мръсни думи. Смрад на мухъл изпълваше въздуха.
Броуди ги поведе към спалнята. Дрешникът беше отворен и вътре Дилън видя нещо, от което стомахът му се сви. За пръв път от дълго време той буквално онемя.
Бейзболна бухалка.
23.
Пол и Лили стояха пред дрешника, а Броуди бе седнал на ръба на разнебитеното легло, върху което нямаше дюшек. Дилън крачеше напред-назад и си гризеше ноктите.
— Дилън, ноктите — направи му забележка Лили.
Тя винаги му напомняше, когато започнеше да го прави, и се бяха споразумели, че Дилън ще престане, когато Лили го спомене. В замяна той трябваше да ѝ каже, когато тя скърца със зъби — причината за посещенията ѝ при зъболекаря.
— Мамка му! — възкликна Дилън.
Бухалката беше скрита под боклуци, които Броуди разрита с крака. Пол посегна да я вземе, но Лили и Дилън едновременно извикаха:
— Не я пипай!
Той се стресна и си дръпна ръцете, сякаш е докоснал тенджера с вряща вода.
— В секундата, в която я докоснеш, четиримата ставаме свидетели по делото, и може да бъдем принудени да дадем показания срещу Арло — обясни Дилън.
Пол отстъпи крачка назад.
— Полицаите претърсили ли са бунгалото? — попита той чичо си.
Броуди кимна.
— Вероятно. Но не видях нищо по този въпрос в докладите. И да са го претърсили, сигурно са огледали набързо. Или някой е подхвърлил бухалката, надявайки се, че ченгетата ще я намерят.
Лили се извърна от дрешника и огледа спалнята, като разсъждаваше на глас:
— И така, той напуска местопрестъплението, скрива бухалката и потегля към дома си. Защо? Защо не е хвърлил бухалката от скалата, където полицаите едва ли ще я намерят?
Дилън поклати глава.
— Не знам.
— Може да е друга бухалка, която някой е оставил тук — предположи Броуди.
Дилън пристъпи няколко крачки към бухалката. Дървото беше светло на цвят, почти бяло, и чисто.
— Не виждам кръв. Той може да я е почистил, но това може и да не е оръжието на убийствата. — Дилън сложи ръце на кръста. — Имаме по-голям проблем, длъжни ли сме да предадем бухалката?
— Да — отговори Броуди.
— Не — рече Лили едновременно с него.
— Разбира се, че сме длъжни — настоя Броуди. — Това вероятно е оръжието на убийствата.
— Освен това е веществено доказателство срещу нашия клиент, което сме намерили ние. Защитено е от поверителността между адвокат и клиент.
Броуди свъси вежди и се втренчи в бухалката. Четиримата се умълчаха, а после той каза:
— Е, това е адвокатски проблем, а аз трябва да тръгвам. Желая ви успех в това шибано шоу.
Дилън ги проследи с поглед, когато Броуди и Пол тръгнаха, а после се обърна с гръб към дрешника и въздъхна дълбоко.
— Защо? Защо Арло би скрил бухалката, но си приписва заслугата за всичко друго? Ако това е оръжието на убийствата, той би искал да е в него като още по-убедително доказателство, че го е направил. Не се връзва.
— Хайде да го попитаме — предложи Лили.
Дилън кимна и попита:
— Да го запазим ли между нас?
Тя поклати глава.
— Ако се окаже, че тази бухалка е оръжието на убийствата и ние сме я скрили, не само ще ни изхвърлят от делото, но и съдията ще подаде оплакване до Адвокатската колегия и ще поиска наказание. Може дори да ни обвинят в неуважение към съда. Предлагам да играем честно.
— Добре, ще се обадя в съда и ще насроча извънредна среща. — Дилън въздъхна. — И мисля, че е по-добре да уведомим и Кели Уайтулф за срещата.