Мускулите на челюстта на Кели се свиха и тя стана.
— Не.
Кели се обърна рязко и излезе.
Хамилтън я гледа, докато излезе, и после отиде до закачалката да вземе тогата си. Лили последва Кели навън и Дилън се приближи до вратата, когато Хамилтън каза:
— Господин Астър?
— Да, почитаеми съдия?
— Признателен съм ви, че останахте докрай коректен…
24.
Вечерта преди предварително изслушване обикновено беше стремително препускане в преглеждане на доказателства и организиране на аргументи, но Дилън и Лили бяха прекарали толкова много време да го правят, че имаха чувството, че не могат да сторят нищо повече. Затова купиха вечеря и отидоха в дома на Дилън, където към тях се присъедини Антъни, гаджето на Лили.
Тя се запозна с Антъни, докато разглеждаше книгите в една книжарница. Лили харесваше интелигентните хора и разговорите за незначителни неща я отегчаваха мигновено, затова Дилън се питаше какво толкова е казал Антъни, че да привлече вниманието ѝ дотолкова, че да започне да се среща с него. Въпреки шегата на Лили за бентлито и факта, че Антъни работеше нещо, включващо търговия с деривати на Уолстрийт, той изглеждаше съвсем обикновен.
Дилън седна с майка си, Марки и Антъни на масата, а Лили наля вода на всички и после се настани при тях. Бяха купили бурито от мексиканския грил наблизо.
— Дилън, познай! — каза Марки с уста, пълна с бурито.
— Какво?
— Станах втора на състезанието по правопис днес.
— Не може да бъде! Това е страхотно.
— Да. Думата, заради която не станах първа, беше специален. Мислех, че се пише с я, специялен. Но не беше честно, защото господин Милър даде на Томи Престън думата одеяло точно след мен и той победи. Защо на Томи дадоха одеяло, а на мен специален?
— Някои мъже се плашат от умни момичета, защото знаят, че на мъжете може да им се размине, като се преструват, че знаят разни неща, докато жените наистина трябва да ги знаят — обясни Лили.
Марки кимна, сякаш вече го знаеше, и отхапа още един залък от буритото.
— Всички съдии бяха момчета. И това беше несправедливо, но не казах нищо.
— Е, сега знаеш. Следващия път кажи нещо и не ги оставяй да се измъкнат безнаказано.
— Или пък е било лош късмет, че са ти дали по-трудна дума — отбеляза Дилън. — Не всичко е конспирация.
Лили завъртя очи.
— Не можеш да разбереш, ако не си го преживял, Дилън. Не е ли така, госпожо Астър?
— Разбира се, по дяволите. Баща ти, Дилън, бог да го прости, също не разбираше, докато не видя как всички мъже в службата ми получават повишение, а аз не получавам нищо, въпреки че работя два пъти по-усилено.
Разговорът донесе спомен, за който Дилън не искаше да мисли — последните думи, които му каза баща му.
Грижи се за майка си и за Марки, Дилън. Сега ти си мъжът в къщата.
Да се грижи за тях. Дилън правеше всичко възможно да свързват двата края, но винаги изпитваше вина, че не може да даде на майка си и сестра си живота, който заслужават. И беше разговарял със социалната работничка на майка му, която му каза, че шизофренните заблуди само ще се влошават с течение на времето. В един момент тя трябваше да бъде настанена в лечебно заведение, което щеше да струва четири хиляди долара на месец.
Дилън се запита доколко изкушението да се премести в Лос Анджелис е заради състоянието на майка му и доколко се дължи на желанието му да забогатее. Дали само се опитваше да убеди себе си, че иска да отиде в Лос Анджелис, както мислеше Лили, или наистина го искаше?
Той се извини и отиде в тоалетната. Наплиска с вода лицето си, пое няколко пъти дълбоко въздух, върна се и каза:
— Трябва да прегледаме нещата още веднъж, Лил.
Материалите по делото бяха в колата и Дилън отиде да ги вземе. Когато се върна, Антъни целуваше Лили за лека нощ и казваше довиждане на майката и сестрата на Дилън. Лили му помаха от вратата, когато Антъни тръгна.
Майка му разтреби масата, а Марки се приготви да си легне и Дилън разгърна папките върху масичката за кафе в дневната.
Лили седна, без да каже нищо, и взе първите доклади. След като няколко часа преглеждаха документи, очите на Дилън започнаха да се премрежват и двамата с Лили си дадоха почивка и отвориха бира.
Дилън очакваше, че утре Кели Уайтулф напълно ще си изгуби ума в съда. Той накара Броуди да изпрати призовка на всеки свидетел, дори повърхностно свързан със случая, от полицая, направил снимка на Арло при ареста му, до секретарката на Кели в деня, когато бяха поели делото. Странното е, че единственият, когото Броуди не успя да открие, беше служителят на бензиностанцията, последният човек, видял живи жертвите. Той не беше идвал на работа от деня след убийствата. Дилън помоли Броуди да го проучи по-щателно.