Дилън също така използва стар адвокатски трик, изпрати призовките в последната минута, така че Кели да няма време да се подготви, или пък много свидетели да не могат да дойдат в съда и Дилън можеше да поиска те да бъдат обвинени в неуважение към съда. Той имаше немалко дела, когато някой, арестуван за неуважение към съда, престава да съдейства на прокурора.
Ако имаше повече време, Кели щеше да внесе искания да анулира призовките, заявявайки, че на Дилън не трябва да се разрешава да призовава повечето свидетели, но той я лиши от тази възможност. Веднъж, когато изигра този малък номер, един прокурор му крещя толкова дълго, че после припадна от високо кръвно налягане и се наложи да го изнесат на носилка от съдебната зала.
Дилън и Лили седнаха на люлеещата се пейка на верандата.
Щурци свиреха в нощта и звездите бяха ярки на гарвановочерното небе. Двамата дълго пиха на малки глътки хубава бира, без да разговарят.
Дилън изпи една бутилка и отвори втора.
— Искам да те питам нещо, но мисля, че може да ти се стори странно.
— Звучи загадъчно. Какво искаш да питаш?
— Напоследък се държиш някак… хладно. Чудя се дали това няма нещо общо с времето ти, прекарано отвъд океана? Никога не говориш за войната.
Тя повдигна рамене и се втренчи в пенливите мехурчета в бутилката с бира.
— Това не са най-приятните ми спомени.
— Какво се случи там?
— Точно онова, което предполагаш. Войната винаги е нещо, за което старите хора говорят и в което младите хора умират.
Дилън не знаеше какво да отговори, затова зарея поглед в полята пред къщата си. Луната озаряваше всичко в бледа светлина и високите треви се полюшваха от лекия ветрец.
— Баща ми се е сражавал във Виетнам. И той никога не говореше за това.
— Изглежда, че е бил добър човек, съдейки по онова, което каза майка ти.
— Не беше лош човек. Имаше дълго криминално досие, но само за наркотици. Татко всъщност се опитвал да спре мъжа, който обирал бензиностанцията, когато ченгетата го застреляли. Той бил онзи със затворническите татуировки и измъчения вид, затова поел първите куршуми.
— Обвиниха ли полицаите?
Дилън поклати глава.
— Тогава времената бяха други. Ченгетата казаха, че баща ми насочил пистолет към тях… Всички знаеха, че това са глупости, но пак ги оставиха да им се размине безнаказано. — Дилън изведнъж изгуби желание да пие и остави бирата. — Веднъж ми каза, че ако правителството иска да те спипа за нещо, непременно ще те спипа.
— Вярно е, по дяволите. — Лили довърши бирата си на няколко глътки. — Мисля, че сме готови за утре. По-добре да тръгвам.
— Антъни се тревожи за теб, а?
— Много си сладък, когато ревнуваш.
Дилън я проследи с поглед, докато тя си тръгна, и после реши да продължи да пие.
25.
Холи за пръв път влизаше в съдебна зала. Видя родителите на Уил и Майк сред зрителите, те я погледнаха и шепнешком я поздравиха, попитаха как е. Всички, с изключение на майката на Майк… Тя обвиняваше Холи за смъртта на сина си и Холи мислеше, че сигурно е права. Ако беше по-силна или по-умна, Майк може би щеше да е жив сега.
Холи седна на първия ред. Госпожица Уайтулф и другият прокурор вече бяха там, тя се обърна и се усмихна топло на Холи.
— Имаш ли нужда от нещо? — попита госпожица Уайтулф.
Холи имаше чувството, че ще се разплаче, ако заговори, затова само поклати глава и се втренчи в пода.
Влязоха адвокатите. Бяха по-млади, отколкото Холи очакваше, и не я погледнаха. Тя се помъчи да не изпитва враждебност към тях — разбираше, че това е работата им — но не можа да се сдържи. Помагаха на човека, който преобърна живота ѝ. Завладя я гняв и Холи му се зарадва. Гневът беше нещо по-добро от това да си безпомощен.
Съдебният пристав каза на всички да станат. Влезе съдията и им каза отново да седнат. После друг съдебен пристав доведе мъж, при вида на който Холи си помисли, че ще припадне.
Не беше едър, нито висок, нито мускулест. Беше от онези, с които може да се разминеш на улицата, без да ги забележиш. Арло Уорд не я погледна, но поздрави госпожица Уайтулф и Холи се зарадва, че тя не му обърна внимание.
Ръцете на Холи трепереха и зрението ѝ сякаш се сви до една точка, когато съдията попита обвинението и защитата дали са готови да започнат. Холи погледна Арло Уорд, опитвайки се да си спомни дали видя него в онази нощ. Той ли е сянката, която обсебва мислите ѝ?